Уилям Дийл - 27

През 1920 г. Рудолф Хес, тогава студент в университета, сега втори по власт след Хитлер, писа в едно есе: «Големите въпроси на деня винаги ще бъдат решавани чрез кръв и желязо. Хитлер не бяга от кръвопролития. За да достигне своята цел, той е готов да унищожи дори най-близките си приятели.»

Колко проницателно.

В една ужасна нощ на убийства Адолф Хитлер обърна камата на измамата срещу своя приятел Ернст Рьом и легиона с кафяви ризи, който му помагаше да се добере до властта. Германският лидер заповяда на личната си охрана, СС, да екзекутира стотици лидери на кафявите ризи, един от които беше Рьом, един педофил, когото той някога наричаше приятел и другар. Докладвано е, че последните думи на Рьом са били: «Zieg Heil! (Да живее победата.) Хайл Хитлер.»

Трудно е да намериш в себе си симпатия за Рьом и неговите смъртоносни легиони. Тези щурмоваци бяха хулиганите, които разбиваха магазини, биеха и убиваха невинни хора и се превърнаха в информационно табло за Хитлеровия антисемитизъм, една от догмите на нацистката партия и Третия райх. Но страхливият начин, по който това беше направено за една нощ и един ден, през които приятелят убиваше приятеля си и брат се обръщаше срещу брата си, смразява кръвта.

Като дъждовна вода след буря кръвта се събираше в дълбоки локви в двора на затвора Щаделхайм и казарми те на СС. Екзекуцията на невинни кадети от СА от военните училища продължи през целия ден. Има сведения, че на много от членовете на смъртните отряди на СС, които екзекутирали стотици кадети, им призляло от ужасния спектакъл и трябвало да бъдат сменени.

Поголовната сеч не се ограничи с Рьом и неговото обкръжение. Десетки политически опоненти на Хитлер бяха убити, някои докато са спали. На СС е бил даден картбланш в смъртоносния им набег. Направени са били и редица грешки. Няколко души са били убити заради погрешно разпознаване.

Ние успяхме да съставим само частичен списък на убитите през тази нощ на терор. Оценките варират от двеста или триста до три хиляди. Истинският брой на хората, убити в Германия през последните двадесет и четири часа, може би никога няма да бъде известен.

Едно нещо е ясно. След унищожаването на Sturmabteilung, щурмоваците с кафяви ризи, които му помогнаха да се издигне до диктатор, властта на Хитлер е неоспорима. Хората от неговата персонална охрана, Schutzstaffel, позната като СС, която наброява от петдесет до шестдесет хиляди души, са сега неоспоримите господари на улиците. Гестапо, секретната полиция, е заменила цивилната полиция.

В «Майн кампф» Хитлер пише, че расизмът ще даде на германците кръв и душа, ще определи врага и ще даде на народа чувство за самоопределение и самочувствие. Расизмът вече е закон в Германия. Но днес имаме разлика. Нощес нацистите не избиваха евреи, а германци избиваха германци, войници — войници и приятели екзекутираха приятелите си. Това е власт чрез масови убийства. Това е грубо нарушение на съвременния морал.

Тези от нас, които са видели как ужасната злоба на нацията расте не с дни, а с часове, виждат в тази чистка прелюдия към кошмара. Германия се е преклонила пред закона на терора и Хитлер още веднъж доказа, че е майстор на коварството.“

Тя сгъна вестника и го напъха в чантата си. Както винаги се гордееше, че Бърт е толкова прям. Но беше и унизена от ужасните новини — унизена като германка. Вождът на нейната държава беше разрешил масово убийство като някой психически неуравновесен деспот от средновековните времена.

Джени забърза към ъгъла и сви по улица „Фреснел“ — къса светла улица с десетки пъстри магазини. Стигна до една цветарница, влезе и погледна над щанда със свежи, потопени във вода букети, които блестяха на утринната светлина.

— Мадмоазел — учтиво каза продавачът.

— Търся нещо специално — каза тя на френски.

— Може би ще мога да ви помогна.

— Търся черна лилия — натърти тя.

Изражението му се промени съвсем малко — просто очите му сякаш трепнаха и челюстта му се втвърди.

— Съжалявам — каза той. — Опитайте deux cent cing.

Докосна шапката си и й обърна гръб.

Тя тръгна по улицата, като проверяваше номерата; 205 беше близо до средата на пресечката. Това беше малка шивачница и гладачница, тясна и гореща. Миришеше на пара и почистваща течност. Нямаше никой освен един млад мъж с ръкавели, който гладеше панталони на парната машина. Той й се усмихна и попита учтиво:

— Ще вземате или ще оставяте?

— Дойдох да видя чичо — тихо каза тя.

— Чичо?

Той беше висок и слаб, с дълга рошава коса и нежни кафяви очи. За миг се обърна към прозореца и бързо огледа улицата.