Уилям Дийл - 27

— Да, майн фюрер.

Хитлер помисли малко, после каза:

— Закарай го в мазето в Ландсберг и го обезглави.

— Да, майн фюрер.

Хитлер стана и отново започна да обикаля.

— И после го изгори и хвърли пепелта на вятъра.

— Както заповядате.

— Искам го заличен.

— Да, майн фюрер.

— Силата е в дулото на оръжието, Вили. И Рьом тепърва ще разбере това. И този Вулф… как беше?

— Волфсон.

— Да, Волфсон. Те са си изковали ковчезите и сега ще легнат в тях.

— Да, майн фюрер — повтори Фирхаус и си каза наум: „Вече е време“.

После започнаха да идват съобщенията. Куриери, телефонни обаждания, телеграми — всички докладваха за подготовката на дяволските нощни мероприятия. Най-накрая Химлер се обади лично.

— Майн фюрер, имаме неопровержимо доказателство, че СА подготвят опит за преврат за утре.

— Какво! Откъде намерихте това доказателство?

— Карл Ернст е дал сигнал на СА войската за общо въстание.

Карл Ернст беше шеф на СА войската в Берлин, стар приятел на Рьом и посветен щурмовак.

— Там ли е Гьоринг? Искам да говоря с него — рязко отговори Хитлер.

— Не, майн фюрер. Той е на улицата. Целият район между Тиргартенщрасе и Августасщрасе е обхванат с кордон. СА са хванати в капан по средата. Никой не може да излезе или влезе.

— Чудесно. Не предприемайте нищо, докато не ви кажа.

— Слушам, майн фюрер — отговори Химлер.

Хитлер затвори телефона и се върна до прозореца. Буреносните облаци се гонеха в нощното небе. На север светкавиците все още озаряваха небето. Но беше очевидно, че бурята се приближава. Хитлер го прие като решаващ знак и се завъртя към Фирхаус.

— Хората трябва да бъдат убедени, че този заговор да се свали правителството е реален — каза той. — Рьом не е непопулярен, знаеш.

— Можеш да накараш хората да повярват на всичко, ако им го кажеш по съответния начин — тихо заяви Фирхаус.

Хитлер бурно завъртя глава.

— Да! Да! Но то трябва да излезе от мен. Да бъде оформено с моите думи. Хората познават моите думи.

Той закрачи из стаята, спря и се втренчи в стената за няколко минути.

— Ще ти кажа нещо, Вили. Светът се управлява чрез страх и най-ефективният политически инструмент за страх е терорът. Терорът привиква хората да приемат най-лошото. Той пречупва волята. Хората трябва да разберат, че този… бунт… не може и няма да бъде толерирай. Никога вече. Да.

И кимна утвърдително на собствените си думи.

— Така… Рьом планира да свали фюрера, а? — продължи Хитлер презрително. — Е, тогава позвъни на аерогарата. Искам да знам дали можем да тръгнем за Мюнхен. Ще започнем операция „Колибри“ веднага.

Изгледа дребния подмазвач Фирхаус и изсъска:

— Ще започнем клането!

Докато наближаваха Кафявата къща, Хитлер виждаше Райнхард Хайдрих да стои мирно на предните стъпала. Зад него се бяха изпънали още няколко души. Не можеше да сбърка Хайдрих. Дори в тъмнината педи изгрев неговата висока, слаба и изправена фигура се различаваше отдалеч. Наближиха още. Мъртвобледите черти на Хайдрих и мъртвите му очи бяха осветени от уличните лампи. Хитлер изведнъж почувства студенина. Имаше нещо в Хайдрих. Беше прекалено изпълнителен, почти като безкръвен робот. Но той беше неразделна част от плановете на Хитлер, един човек, който приемаше заповедите без колебание и ги изпълняваше възхитително. Когато Фирхаус беше открил, че бабата на Хайдрих, Сара, е еврейка, Хитлер официално го беше очистил от „позорната му кръв“ и го беше направил ариец с декрет.

Един от неговите хора скочи към бронираната кола и отвори вратата. Хайдрих удари пети, докато Хитлер слизаше, и вдигна ръка в нацистки поздрав.

— Хайл Хитлер.

Приемайки поздрава, диктаторът попита:

— Е, Хайдрих, как вървят нещата?

— Арестувахме Шнайдхубер и неговия помощник Шмит. Без проблеми. Те са под охрана заедно с дузина други от СА, които вече бяха тук и сега всичките са под домашен арест. Всичките протестират.

— Естествено — рязко каза Хитлер.

Шнайдхубер, бивш армейски полковник, беше шеф на полицията в Мюнхен и с най-висок ранг от длъжностните лица на СА в града. Говореше се, че щял да стане шеф на генералния щаб, ако вермахтът и СА се обединят.

— Шнайдхубер — изръмжа той под нос, докато следваше Хайдрих в преддверието на главната нацистка квартира.

Шнайдхубер беше едър мъж в края на четирийсетте и имитираше парижанин — завиваше лъскавите си мустаци с машинка и носеше монокъл. Дебелите му устни изглеждаха постоянно изкривени в арогантна насмешка. Той беше в униформа на СА, както и помощникът му, Едмунд Шмит, по ръст едно по-малко копие на своя шеф. Нисък и закръглен, той създаваше впечатление за типичен подмазвач.