Уилям Дийл - 27

Зачеркнат.

Густав фон Карл, седемдесет и три годишен, който също беше участвал в потушаването на пуча през 1923 г., беше намерен в едно блато близо до Мюнхен, накълцан до смърт с кирка.

Зачеркнат…

Зачеркнат…

Зачеркнат…

До мрак смъртните отряди на СС, водени от Гьоринг и Химлер в Берлин, бяха зачеркнали над 1500 имена от списъка на Айке. Мюнхенската операция беше избила още над триста. Преди да падне нощта, почти всяко име от списъка на Айке беше зачеркнато.

Хитлер се облегна в стола си и бавно кимна Фирхаус.

— Свършено и завършено — каза той с облекчение.

Беше останал само Рьом.

Рьом седеше на железния креват в една килия на затвора „Щаделхайм“. Беше му толкова горещо, че си беше свалил дори ризата. Огромният му гръден кош беше покрит с черни и влажни сплъстени косми. Вратата се отвори, Фирхаус влезе, остави до Рьом няколко вестника с репортажи за „Колибри“ и сложи върху тях един зареден пистолет.

— Фюрерът ти дава още един шанс да намериш своя мир — каза Фирхаус.

Рьом го погледна и се засмя.

— Ако трябва да ме застрелят, кажи на Адолф сам да го направи.

— Както искаш — каза Фирхаус, обърна се и излезе от килията с рачешката си походка. Отвън го чакаше Теодор Айке. Фирхаус вдигна рамене.

— Упорит до края — каза той.

Почакаха петнайсет минути, после Айке провери пълнителя на люгера си и го зареди.

— Хайл Хитлер — каза той.

— Хайл Хитлер — отговори Фирхаус.

Айке слезе в мрачното вонящо мазе. Охраната наблюдаваше как силуетът му се стапя в полумрака на коридора — един едър ангел на смъртта с пистолет в ръката. Той не каза нищо. Отиде до килията на Рьом и кимна. Пазачите отвориха вратата.

Рьом вдигна поглед.

— Е, приятелю, значи ти си моят екзекутор — каза той. — Адолф няма смелостта да го направи сам, а?

— Началник-щаб, подгответе се — каза Айке. Рьом вдигна глава и извика:

— Майн фюрер, майн фюрер! Хайл Хитлер! Пистолетът в ръката на Айке гръмна. Първият изстрел улучи Рьом в гърдите.

— Ох — извика той и погледна раната с изненада. Айке стреля отново. Втора дупка се отвори до първата и събори Рьом на една страна. Той започна отново да се надига, главата му се клатеше, от носа му бликаше кръв.

Айке пристъпи по-близо и го простреля в слепоочието. Главата на Рьом се отметна настрани и той падна. Айке беше готов да стреля четвърти път, но видя, че Рьом е издъхнал, и се отпусна.

Няколко минути по-късно Фирхаус влезе в кабинета на Хитлер и докладва:

— Рьом е ликвидиран.

Хитлер го погледна намръщено изпод свитите си вежди. За момент сякаш изпита мимолетно угризение на съвестта, но то бързо отмина.

— И така… операта свърши — каза фюрерът. И бавно плесна с ръце.

— Браво…

„И сега той контролира германската армия — помисли си Фирхаус. — А полицията е под контрола на Химлер. За една нощ Хитлер унищожи сърцето и душата на СА и почти всички от явните си политически опоненти. Той е абсолютен господар на Германия. Сега цяла Европа е в ръцете му.“

Хитлер го погледна. Очите му блестяха. Жаждата му за кръв още не беше удовлетворена.

— Сега ми докарай Черната лилия — каза фюрерът.

Джени напусна хотела още преди осем сутринта и нае три различни таксита по пътя към целта си — трик, който беше научила от Аврам. Плащаше предварително и изскачаше изведнъж, движеше се между сградите, взимаше ново такси и после повтаряше същата процедура. Не бе проверила дали някой я следи — просто приемаше, че някой го прави, както когато разпространяваше листовки и „Берлинска съвест“. Най-накрая пое по булевард „Ней“ на юг около града, покрай Триумфалната арка към Монпарнас и мина пеша две пресечки до едно малко кафене на улица „Лоншам“. Купи си вестник и седна на една маса, от която можеше да наблюдава вратата. Поръча си кафе. После отвори вестника и се смая. Статията беше почти на цялата първа страница.

Това което я изненада повече от уводната статия, беше колоната от Бърт Радмън. Защо не им се бе обадил за тези новини? После се усмихна — спомни си, че двамата с Ки се бяха любили до зори и бяха оставили бележка на рецепцията да не ги безпокоят.

Материалът на Бърт Радмън за „Операция «Колибри»“ беше на първа страница, точно под уводната статия, набран с едър шрифт и надписан „Коментар“.

Джени зачете.

„Берлин. Германия, 1-ви юли. Нощес в земята на Брамс и Бетховен, на виенските валсове и дрезденския порцелан думата братоубийство беше дефинирана по нов начин чрез една кървава баня, каквато новата история досега не познаваше.