Уилям Дийл - Първичен страх

— Усещаше ли, че си по-различен от другите?

— Да, бях. Те всички мислеха по един начин. Нямаха мечти, не си задаваха въпроси, просто приемаха всичко, което им налагаха. Да, мадам, аз бях различен от всички тях и съм благодарен за това.

— Може ли да поговорим малко за секс? — попита тя, като наблюдаваше изражението му.

— Да, мадам.

— Девствен ли си, Аарон?

Той се усмихна.

— Не мадам. Загубих девствеността си на шестнайсет години. През първата година в гимназията.

— Беше ли това приятно преживяване?

— Е, да, мадам.

— На колко години беше момичето?

— Колкото мен. Това беше момиче, което познавах още от дете. От потока Морган.

— Мислеше ли, че това е нещо лошо?

— Предполагам, че ако бях говорил, да кажем, с преподобния Шекълс, може би щях да се почувствам зле. Но не скърбях за това, ако ви интересува.

— Момичето имаше ли някакви проблеми след това?

— Ако е имала, не ми е казвала.

— Имал ли си хомосексуален контакт?

Той се поколеба за момент, после поклати глава.

— Не, наистина никога не съм мислил върху това.

Когато той започна да се уморява, Моли приключи интервюто. Една интересна първа среща, но тя само беше пофлиртувала с периферията от живота на Аарон и краищата на неговата същност. Това, което разбра, беше елементарно: че се страхува от тъмнината, мрази потисничеството, не вярва на по-възрастните, отхвърля връстниците си, и дупката може би най-добре символизираше всичко, от което се страхува в живота. Фобия, отделяне, отчуждение, религиозна дезориентация, всичко това го имаше, но все пак това не бяха непременно симптоми на разстройство. Та кой, освен някой глупак, нямаше да се страхува от дупката с нейните вродени злощастия, отвратителен въздух и злокобен мрак? Или от евангелистката лудост на преподобния Шекълс? По-скоро те бяха свидетелство за това мрачно, отблъскващо място в мозъка му, където се таяха „пълзящи животни и демони“ от непокорните му сънища. Така че те бяха вървели заедно по ръба на стръмнината, но все още не бяха погледнали в пропастта.

Гудмън пресече улицата до магазина за спиртни напитки на Ърли Симпсън и откри на една задна лавица, покрита с прах, една напълно прилична бутилка с червено вино, която вероятно стоеше там, откакто КСМ е започнала експлоатацията на първата мина. Той я купи и подкара но пътя, като следваше инструкциите на Ребека. Хижата й се намираше от другата страна на ревящия поток, обгърната от борова гора. Тъмнината се спускаше рано в дълбоката долина, особено тук, където дърветата скриваха последната слънчева светлина. Къщата беше несравнима с останалите от селото — една малка постройка във вид на буквата А с голям прозорец, гледащ към поточето Морган, а входът й се простираше чак до брега на рекичката. Дървен мост с едно платно го прекара над течението. Гудмън паркира до тригодишния й шевролет и изкачи стъпалата към портата. Обувките й бяха до рогозката. Свали си мокрите обувки, докато чакаше тя да му отвори вратата.

— Няма защо да правите това — каза тя. — Аз просто обичам да ходя с обикновени вълнени чорапи из къщата.

Той беше смаян от вида й. Тя беше свалила дънково-то си яке и полата и ги беше заменила с пуловер и панталони с плътни маншети на глезените. Сложила си беше яркочервени вълнени чорапи и беше спуснала пламтящата си червена коса, която падаше надолу по раменете й като горяща лава. Без обувките изглеждаше по-малка, по-уязвима, по-малко властна може би, защото тук се чувстваше удобно и в безопасност. Стаята беше осветена със свещи, които правеха ореол около косата й и смекчаваха чертите й.

Беше запалила огън и хижата се беше превърнала в топло и интимно убежище. Таванско помещение за спане покриваше горната задна част на високата голяма стая. Книгите бяха натъпкани и подредени върху лавици, които опасваха едната стена. Имаше купчинки със списания от двете страни на прозореца и една масичка в ъгъла беше покрита със снимки. Някои бяха с рамки. Други, моментални снимки, бяха небрежно подпрени върху рамките. Имаше няколко купчини с плочи, някои от тях от 78 година, до едно евтино стерео. Мястото беше чисто, но не непременно подредено, сякаш нещата бяха оставени така, както са били използвани последния път. Той не видя телефон.

— Надявам се, че нямаш нищо против свещите — каза тя. — Използвам електрическа светлина само когато чета или шия. Мразя да прахосвам.

— Много е приятно — каза Гудмън. — Обичам начина, по който миришат.