Уилям Дийл - Първичен страх

— Да, Морган Крик.

— Правилно — каза той с усмивка, — те първи са взели името.

— Говорил си с Клайд Боаз?

— Притежателят на бакалницата…

— Ъхъ. Това е любимата му шега.

— Разбирам какво искаш да кажеш — за чувството за хумор в това село. Той ми каза, че Сам и Мери са починали при пътна катастрофа. Някаква катастрофа.

Тя облегна лактите си на масата, сложи брадичка върху дланите си и се взря в Гудмън. Той имаше чудесно лице, белязано от бокса и вълненията; нещо не му достигаше, за да бъде красиво, за което тя беше благодарна. Замаяна от виното, струваше й се, че може да надникне през нежните му очи дълбоко в него и това, което виждаше, беше един творец на рай за загубени души, създания, съсипани от злополучни каузи; един човек, който можеше да издържи на удара на меча, но не и на сърдечна рана. Тя се приближи по-близо до него и прекара върха на пръстите си по лицето му. Грубият белег на едната му вежда и кокалестият мост на кривия му нос станаха част от половото й желание; дъхът й се учести и накрая тя стана, хвана го за ръка и го поведе по стъпалата към таванската спалня.

Леглото изглеждаше голямо като континент. Беше покрито с ръчно изработен пухен дюшек и меки жълти бархетни чаршафи. Тя запали една свещ на масичката до леглото и после бавно разкопча ризата му, разтвори я и опипа гърдите му с дланите си като сляп човек, който изследва чужда структура. Той откликна, като галеше косата й, оставяше я да се стича между пръстите му. Дишането им беше конвулсивно, без ритъм. Тя си свали пуловера, гърдите й се замятаха изпод памучния потник и тя ги притисна срещу неговите, повдигна се на пръстите, докато зърната им се срещнаха. Той я целуна и езикът й се стрелна, изследва устата му, намери езика му, после устата й се отвори и нежно изсмука устните му, издърпвайки ги между своите, и прекара езика си по тях. Ръцете му се плъзнаха под панталоните й, притисна я срещу себе си и тя започна да се движи леко срещу него; дъхът й оформяше един непостоянен ритъм. Тя откопча панталоните му, ципът очертаваше възбудената география, и ги остави да паднат, а той направи същото, като свали панталоните й и тя отстъпи назад.

Тя зацелува брадичката му, врата му, прекара езика си по меката част на ушите му, докато ръцете й се движеха по стомаха му, опипваха го, галеха го, а неговите ръце опипваха меката й долна част, усещаше как тя се стяга и мокри върха на пръстите му, които трепереха, докато тя се възбуждаше. Те се галеха един друг, стенанията им се превърнаха в рапсодия, времето и мястото се стопиха в пристъпа на екстаза, тя се прехвърли върху него, обкрачи го, като го гледаше в очите, и извика, когато го насочи в себе си. Той я погледна и тя се наведе напред върху изтръпналите си ръце, изви гърба си, притисна се към него; косата й докосваше лицето му и те започнаха да се движат все по-бързо и по-бързо, препускаха, задържаха, препускаха, задържаха, докато накрая се предадоха на страстния захлас.

Тя се отпусна върху него, полежа няколко минути, докато се нормализира дишането й, и накрая се повдигна и легна по корем до него, с глава върху рамото му.

— О, Господи — промърмори тя в ухото му. — Колко прекрасно е да искаш някого толкова много. Искам да кажа, да ме привличаш по този начин. Отдавна не ми се е случвало. Беше толкова хубаво… просто да… искаш отново.

— Толкова ли си самотна?

— Ужасно. — Тя се изкикоти. — Знаех, че те искам още в момента, когато влезе в училището, и каза, че искаш да научиш нещо? Помислих си, Господи, ето един мъж с чувство за хумор — истинско чувство за хумор.

Той галеше гърба й, усещаше пулса й, който биеше в синхрон с неговия. Тя се повдигна на лакти, целуна го нежно и се обърна по гръб.

— Една цигара няма ли да е страхотно сега? — тихо каза тя. Гудмън запали една и й я подаде.

Тя пуши известно време, после се пресегна и сложи свободната си ръка върху неговата, погали я и се наведе близо до него.

— Прекарай тази нощ с мен — тихо каза тя в ухото му. — Искам да те усетя до мен, когато се събудя сутринта. Искам да усетя миризмата ти, преди да си отворя очите. Можеш да ми направиш закуска и аз ще закъснея за училище. От дванайсет години не съм закъснявала.

— Те трябва да ни нападнат и да татуират буквата А на челото ти.

— Тогава ще променя името си на Абигейл — каза тя.

Той се повдигна на лакът и я погледна.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Казах ти. Привличаш ме…

— Не, не с мен. — Той се засмя. — Искам да кажа тук? Какво правиш в този загубен Криксайд в Кентъки?