Уилям Дийл - Първичен страх

— Сега, какво наистина искате? — попита тя без видима следа от акцент.

— Името ми е Гудмън — каза той безцеремонно. — Работя за адвоката, който ще защитава Аарон Стемплър по делото за убийството.

Тя отстъпи назад шокирана.

— Ох! — Раменете й сякаш станаха по-квадратни и тя леко повдигна брадичката си. — И какво правите за този адвокат, който ще защитава Аарон?

— Аз съм следовател. Правя същото, което и полицията, само че за другата страна.

— Познавате ли Аарон? — поиска да разбере тя, докато очите й го изучаваха.

— Не, още не. Трябваше да тръгна рано сутринта.

— И ще помогнете да го защитят?

— Все трябва да почна отнякъде.

Отговорът й се хареса и гласът й стана по-малко непокорен.

— Мислите ли, че той го е направил?

— Доказателствата срещу него са много силни.

— Не ви питах това.

— На този етап той се смята за невинен.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Затова съм тук, мис… вашето име е Ребека, нали?

Тя продължи да го гледа, без да отговори.

— Вижте, учителко, казах ви, че съм на негова страна. Трябва да открия колкото се може повече за това момче. Може ли да поговорим за Аарон?

Тя се върна на бюрото си, събра няколко учебника и ги сложи във високото шкафче в ъгъла, което се заключваше с един старомоден катинар. Гудмън премести чиновете настрани, когато тя започна да мете пода.

Изведнъж тя каза:

— Понякога един, само един може да осмисли труда.

— Като Аарон?

Учителката спря, сложи брадичка върху дръжката на метлата, като разсеяно я галеше с ръка. — Да. Той беше най-добрият ученик, когото съм имала. Труден. Повечето с гениален тест за интелигентност са…

— Той е имал гениален тест за интелигентност?

— Да. Винаги на крачка-две пред вас, знаете ли? Винаги искаше да научи нещо повече. — Тя се върна към метенето. — Трудно е, когато се опитваш да учиш петнайсет или двайсет души по едно и също време.

— Защо е бил труден? В какъв смисъл?

Тя помисли една секунда.

— Е, предполагам, че взискателен ще бъде по-точно. Той беше като… като да се опитваш да напълниш бутилка със сламка вътре. Той изпиваше всичко толкова бързо, колкото му наливаш.

Гудмън й държеше лопатката за боклук, погледна нагоре и я хвана, че го изучава, но очите й бързо се отместиха встрани. Тя събра стружките, останали след остренето на моливите, смачканите хартии и опаковките от дъвки в лопатката за смет, после я взе от него и хвърли отпадъците в един варел в ъгъла.

— Четеше — каза тя почти на себе си. — Аарон четеше всичко: Шекспир, Томас Пейн, Роувър Бойс, Фройд, Хемингуей, ох, Господи, той четеше всяка книга, която можеше да докопа. Знаете ли, че четеше и на латински? Той можеше да чете на латински много добре.

— Какъв човек беше той?

— Сякаш… сякаш беше гладен до смърт и знанието беше храна. — Тя вдигна рамене. — Беше обичлив, арогантен… — Спря за момент, търсейки точната дума. — Понякога разочарован, после весел, после замислен. Беше различен от останалите, мистър Гудмън. Понеже отказваше да слезе долу в дупките. Баща му побесняваше от това. Биеше го с колана си, но Аарон отказваше да слезе там. Надявам се, че съм допринесла за това. Беше решен да не става миньор, както всички наоколо. Той е доста красиво момче, знаете ли. Нямаше много приятели. Другите го тормозеха, подиграваха му се.

— Аз търся улики, Ребека, отпечатъци от пръсти или игли по килима, не такива неща. Улики към него. Възможно ли е да го е направил той? Защо? Може ли нещо да го ядоса толкова много?

— Вие наистина мислите, че е виновен, нали?

— Както ви казах, доказателствата срещу него са много силни. Може да се наложи да го изкараме ненормален.

— Той не е луд, мистър Гудмън.

— Кога го видяхте за последен път?

— Преди две години. В деня, в който замина. Майка му беше против. Щеше да бъде трагедия за него да остане тук.

— Трагедия е, че е заминал.

Тя рязко вдигна поглед. Лицето й бавно потъна в тъга. Тялото й сякаш се сви и загуби своята еластичност. Тя седна върху един от чиновете и погледна през прозореца сякаш в шок. Накрая махна неопределено с ръка и каза:

— Аз уча осем класа тук, мистър Гудмън. От първи до трети там, четвърти и шести там, седми и осми тук. Знаете ли какво означава това? Чувствам, че съм постигнала нещо, ако просто ги вкарам в гимназията. Ако не го направят, докато са четиринайсет-петнайсетгодишни, момчетата свършват в мините. Момичетата ги омъжват.

— На четиринайсет?

Тя кимна.

— Вие ли придумахте Аарон да напусне?