Уилям Дийл - Първичен страх

— Браво на него.

Гудмън сграбчи Вейл за рамото.

— Ела тук — нареди той, като поведе Вейл обратно към офиса. Взе от библиотеката книгата, която беше донесъл от стоянката на Аарон, и я вдигна нагоре с гръбчето й към Вейл.

— Какво виждаш?

— „На изток от рая“ от Джон Стайнбек.

— Какво друго?

— „302. 16“ — каза съдията.

— Точно така. Това е десетичната система на Дюй — начинът, по който слагат индекси в библиотеката. Спомних си нещо — книгите в библиотеката на Рашмън също имат индекси върху гръбчето си, така че отидох и проверих. Той е измислил своя собствена система с индекси, по-проста от тази в библиотеката. Книга B32 е „Аленият знак“. Пасажът е на страница 156 и е отбелязан по същия начин, по който са маркирани онези два цитата в книгите в дома на Ребека.

Вейл взе книгата и я погледна за момент.

— B32. 156 — каза той. — Проклет да бъда.

— Моли каза, че той е пращал послания — каза Гудмън. — Цифрите са символи. Помниш ли какво каза? Ключът на загадката е на касетката? — Той прелисти бележките, които беше направил, докато беше гледал касетката. — Момчето каза, че епископът е свалил маската си.

— Значи лицето, което е показвал на тълпата, е било маска, а лицето, което е показвал пред момчетата от олтара, е истинското му лице — предположи Наоми.

— Има само един начин да разберем — каза Вейл, тръгвайки към вратата. — Ще ида да го попитам.

Какво беше накарало Рой да се появи? Това сега беше решаващ въпрос. Моли си беше взела обширни бележки от касетките си с интервютата на Рой и тя, и Мартин ги обсъждаха надълго, когато той пристигна в Дейзиленд.

— Не мислиш ли, че той се преструва? — попита Вейл.

— Досега не съм чула, не съм видяла и не съм намерила нищо в бележките си, което да свидетелства, че се преструва. Мисля, че ще трябва да приемем Рой като истински.

Единственият начин да изкарат Рой наяве, според Моли, беше да го прилъжат, да намерят някакъв ключ в предишните интервюта и да примамят Рой обратно навън. Те гледаха извадки от няколко касетки и определиха точно момента, когато Рой се появяваше на мястото на Аарон.

— Забележи, че има леко безпокойство, върти очи и после сякаш става сънлив за няколко секунди — поясни Моли. — Той поглежда встрани от мен, тялото му като че клюмва, очите му сякаш не са на фокус. Целият се променя. Когато поглежда отново, вече е Рой. Цялата процедура не отнема повече от няколко секунди.

— Виждала ли си такова нещо преди? — попита Вейл.

— Не е нещо необичайно. Понякога го виждаме при епилептиците, точно преди пристъпа.

— Ти гледаше встрани от него първите два пъти, когато той се появи — каза Вейл.

— Може ли това да има нещо общо с него?

— Може би. Кой знае?

— Има ли някоя обща тема, когато това се случва?

— Това често е свързано със сексуалната тема. Първия път говорехме за Ребека, за секс. Аз го попитах дали тя някога го е пипала и той започна да се сърди. „Защо искаш да знаеш?“, попита той и аз казах нещо, че трябва да бъдем искрени и тогава уточних: „Ребека правила ли е любов с теб?“ и той много се разстрои, и това беше първият път, когато го видях да се доближава до състоянието на гняв. Проверих бележките си и тогава Рой се появи.

— Значи това има нещо общо с Ребека?

— Или секса. Или страха, че се доближаваме доста до него. Или може би това му напомня за нещо друго, нещо за което ние все още не знаем.

— Като какво?

— Не зная, Мартин. Ние си имаме работа с безпокойство, фобия, педофилия, воайорство, невроза, дисоциативно поведение, многостранна индивидуалност, религиозна и вероятно сексуална дезориентация…

— Звучи ми като списък на всички психични разстройства в книгите.

— Да. — каза тя. — И аз още не съм сигурна кой проблем — или комбинация от проблеми го засяга.

— Кое е първото нещо, което Рой ти каза? — попита Вейл.

— Той каза: „Той ще те излъже, докторе.“

— Звучи ми сякаш той вече се е опитвал да застане между теб и Сани. Или Аарон. Господи, трудно ми е да отделям тези хора.

— Да, определено там има ревност.

— Може би Аарон таи нечисти мисли към теб, Моли, и Рой действа според тях.

— Това е много вероятно.

— Това ме нервира.

— Какво?

— Ти ходиш при него сама?

— Той няма да ми направи нищо — каза тя.

— Защо си толкова сигурна?

— Понеже Рой е далеч по-умен. Той знае, че ние стоим между него и електрическия стол, играем собствената му игра и това е много важно за него. Мислиш ли, че Рой ще говори с мен, ако се появи?