Уилям Дийл - Първичен страх

— Забрави за това, Рой. Аз съм на твоя страна. И Мартин Вейл също.

— Глупости, ти си на страната на Аарон, не на моя страна. Както и да е, това не беше планирано, просто ми беше дошло до гуша. Сани нямаше да направи нищо, така че аз го направих. Беше великолепно, мразех да се прибирам вътре. Исках да стоя навън завинаги. Сани се появи накрая, когато се прибрахме вкъщи. Беше полудял, чудейки се какво се е случило през цялото това време, което му се губеше.

— Какво чувстваше след това?

— Какво чувствах? Казах ти, чувствах се великолепно. Най-хубавото нещо беше да не те хванат. А старият Шекълс — той вече дяволски добре знаеше какво е да паднеш в ада.

Моли не каза нищо. Тя дълго време гледа към него. Студени тръпки преминаха през нея. Той току-що беше описал как е извършил убийство на деветгодишна възраст. Тя беше имала работа с много случаи на дисоциативно поведение, но никога не беше преживяла нещо такова.

— Може ли да поговорим за епископ Рашмън? — попита тя предпазливо.

— По дяволите, още един набожен чудак. Те винаги трябва да намесят дявола, ада и Христос в работите си. Когато не можеше да отговори на някой въпрос, повтаряше все същата стара песен: „Приеми го на доверие. Христос обича тези, които му се доверяват най-много.“ Кой би могъл да повярва на Негово Високопреосвещенство за нещо?

— Зле ли се държеше със Сани?

— Ах, той му се подиграваше понеже Сани беше умен, задаваше въпроси. Останалите не даваха и пет пари. Те просто приемаха всичко.

— Разкажи ми за вечерта, когато беше убит епископът. Ти защо се появи тази вечер?

— Понеже Сани беше уплашен до смърт. Така че аз трябваше да направя нещо.

— Имаше ли план?

— Нямах време за план — каза Рой, като леко се обърна и смигна. — Импровизирах.

Той полежа мълчаливо известно време.

— Да изгониш дявола, ето как го наричаше той. Да изгониш дявола! Ако не можеш да получиш ерекция, това беше по вина на дявола. Ако си настинал, когато имаш среща, това беше ръката на дявола върху теб.

— Вярваше ли на това?

— Хайде. Никой от нас не вярваше на това, но какво, по дяволите, правехме си удоволствието, нали така? Нека старото копеле да намира каквото си иска извинение. Сани беше единственият, който се тревожеше.

— Понеже Рашмън е епископ?

Рой отново се надигна на лакът, наведе се към нея и прошепна:

— Понеже те чукаха неговото момиче. Искам да кажа, че първите няколко пъти той може би беше смутен — но след това беше ядосан, защото всички чукаха неговата малка Линда. Питър, Били, Алекс и Негово проклето кралско превъзходителство.

— Ти наистина мразеше епископа, нали?

— Казах ти, той беше извратен и лъжец. В един момент ние бяхме едно голямо, щастливо, развратно семейство, а после ни осъждаше за глупостите, понеже не бяхме добри. Не бяхме добри? Не бяхме добри, защото той ни караше да не бъдем добри, затова.

— И така, ти реши да екзекутираш епископа?

— Ние… ние решихме да екзекутираме епископа.

— Кои ние? Ти и Сани?

Той кимна.

— Това беше започнало да влудява Сани. Той го искаше мъртъв толкова, колкото и аз, но аз трябваше да свърша всичко, той както винаги избяга. Точно като Питър и Били.

„Ето отново, Питър и Били? Какво искаше да каже?“

Рой беше разсърден. И се хвалеше.

— А какво ще кажеш за Линда и Алекс? — каза тя. — Защо просто избра Били и Питър?

— Те си заминаха. Алекс и Линда се отделиха.

— Защо?

Рой вдигна рамене.

— Не зная. Може би се безпокояха. След последния път тя си замина вкъщи в Охайо. Не знам какво е станало с този малък гадняр Алекс.

— А какво ще кажеш за Питър и Били? — попита тя предпазливо.

— Същото. Той винаги бягаше. Той кипваше и после… знаеш, аз трябва да се появя и да оправя нещата. Не беше по-различно, отколкото пречукването на Негово превъзходителство.

„Боже Господи, дали не намеква, че е убил и Питър, и Били?“

— Как се случи? — попита тя, оставяйки въпроса неопределен с надежда, че той ще продължи да говори за двете липсващи момчета от олтара.

— Какво искаш, кървавите подробности?

— Да. Как го направи. Какво чувстваше, когато го направи. Всичко.

— Господи, та ти си луда като всички.

Изведнъж той скочи и започна да обикаля напред-назад, като триеше дланите на ръцете си, докато говореше. Продължи да описва събитията от тази вечер, сякаш преживяваше всичко отдалече, сякаш стоеше високо в ъгъла на стаята и наблюдаваше какво става…

„Епископът беше поканил Аарон при него за «интимна прожекция» на последната им епопея. Питър и Били си бяха заминали, Алекс и Линда се бяха отцепили, така че никой все още не беше видял касетката.