Уилям Дийл - Първичен страх

— Ако изобщо има някакъв Рой.

— Да. Ако…

Те привършиха закуската и се върнаха в офиса. Вейл наля и на двамата по чаша прясно кафе.

— Трябва да призная, че тези случаи са страшно увлекателни — каза Моли. — Не може да се предскаже какво може да научим от тази връзка.

— Може би ще успеем да го класифицираме като ценен научен експеримент.

— Много смешно.

— Доколкото разбирам, Аарон не знае за Рой, нали така?

— Точно така.

— Той все още си мисли, че му причернява, когато е в стрес?

— Да.

— Тогава според него кой е убил епископа?

— Не мисля, че знае. Той смята, че някой друг е бил в стаята и се страхува от него, който и да е той.

— Но той разбира какво е състояние на пориомания.

— Да. Той го нарича „да ти се губи време“. Това е широко разпространен термин в професията между тези, които страдат от това. Имах веднъж случай с една жена, която беше прекалено пълна. Тя се беше подложила на терапия, с наблюдение на теглото и всичко, но продължаваше да пълнее. После един ден съпругът й намерил десетки опаковки от сандвичи, пъхнати зад един шкаф. Тогава я хванах. Тя се кълнеше, че не ги е слагала там. Оказа се, че когато си тръгвала от работа, по пътя за вкъщи получавала пристъп на глад и загубва чувство за време, спира някъде, където продават хамбургери, взима си по дузина и пържено месо, изяжда всичко и после скрива опаковките.

— И всичко това, докато е в състояние на пориомания?

Тя кимна.

— Обикновено периодът на пориомания е доста кратък. Една или две минути. Дори жертвата не осъзнава, че се е случило, докато не стане очевидно. Гледаш един футболен мач по телевизията и изведнъж щрак, дават „60 минути“. Ти вече знаеш, че ти се губи време.

— Какво ще стане, ако му покажеш касетката? Ако види Рой на живо?

— Трудно е да се каже — отговори тя. — Сигурно ще си създаде травма. Има вероятност да се появи Рой и да стане доминиращата личност, а Аарон да се отдръпне в свой собствен свят. Няма начин да се предскаже какво може да се случи.

— Значи не искаш да рискуваш?

— Не, все още не. Въпреки че той рано или късно трябва да научи истината.

— Няма да ни стигне времето, Моли.

— Знам — каза тя.

— Разкажи ми отново за брат си — помоли Вейл.

— Той е кататоничен шизофреник. Има втренчен поглед, не е казал една дума от години, не знае къде е роден. Той е в друг свят.

— Закъдето ти нямаш паспорт — каза Вейл.

— Добре казано. Една от причините да отида в Джастин е, че те се съгласиха да го вземат като пациент.

— Не ти ли действа това, да го виждаш такъв всеки ден?

— Свикнах. Има други много по-зле. Това е напълно различен случай от Аарон и Рой. Те живеят в нашия свят, техните функции са нарушени по друг начин.

— Затова ли каза, че може да загубим Аарон?

Тя кимна.

— Той може да се оттегли в този мрачен свят.

— Значи, ако имаме проблем с раздвоена индивидуалност, може да загубим Аарон и ще трябва да си имаме работа с Рой?

— Да.

Той завъртя очи.

— Чудесно. Техните инстинктивни импулси трябва да са истинска каша.

— Всъщност, ако Рой съществува, той няма инстинктивни импулси. Той не потиска нищо. Той е един вид потиснатите импулси на Аарон. Надявам се, че това, което кара Рой да се появи, е, че аз съм постигнала с Аарон пренасочване на желанията.

— Пренасочване на желанията?

— Това е една от целите при лечението. За радост пациентът започва да се отнася към психоаналитика като към образ от миналото — някой родител или наставник — някой, с когото са свързани или на когото имат доверие.

— Като Ребека?

— Не съвсем. Аз съм сигурна, че тя е заменила майка му, но тя също е част от миналото.

— Ти?

Тя кимна.

— Мисля, че вероятно той е започнал да пренасочва желанията си към мен.

— Тогава Аарон изпитва сексуални желания към теб?

— Вероятно. Които той потиска.

— Така че Рой страстно те желае?

— Това е една от вероятностите. Има също и долна страна в прехвърлянето на чувствата. Те създават подсъзнателен страх, че всички стари рани и обиди ще се повторят — от деца, приятели, съпрузи, съпруги… просто от всички.

— Всички болки се пренасят от миналото в настоящето?

— Точно така. И тези страхове може да завършат с неконтролируем гняв… разочарование… безпочвени очаквания. Това причинява голямо безпокойство в пациента, ние го наричаме повторно преживяване — да изживее отново миналите болки — но това също така позволява на психоаналитика да направи връзка между миналото и настоящето. По този начин евентуално поставяме диагноза на проблема.