Уилям Дийл - Първичен страх

Записът свърши.

Добре.

Преструваше ли се?

Беше ли тази другата индивидуалност истинска?

В едно нещо той беше съгласен с Моли, че Аарон е едно болно момче. И ако Аарон имаше раздвоена индивидуалност, кого, но дяволите, защитаваше той, Аарон или Рой?

Беше лесно да припише всичко на Рой. Той изглеждаше лишен от състрадание, чувствителност, отзивчивост — всичко освен страст. Омразата, изглежда, беше неговата страст, неговият огън и гориво, мозъкът, който концентрираше енергията, мускулът, който движеше ножа.

Въпросът е, чия е тази омраза?

Дали Рой извличаше страстта си от Аарон? Или Рой беше създал свой собствен антагонизъм? Доколко самостоятелни бяха Аарон и Рой? Бяха ли те централно свързани като братя, или бяха врагове по душа? Споделяха ли те същите психически импулси, същите главоболия, същите желания? Искаше ли Рой да управлява техния единствен космос, да доминира стопанина? Или той беше просто един странстващ организъм?

Кой в действителност беше убил епископ Рашмън? Аарон? Рой? Или и двамата?

Стратегията, не истината щеше да ги държи живи, понеже нямаше значение кой е убил епископа. Ако един от тях умреше, и двамата щяха да умрат.

Той седна на ръба на масата, събрал ръцете си във чата на пирамида пред устните си, и се загледа в камината. После изведнъж стана и започна да обикаля стаята.

— Когато бях дете, най-добрият ми приятел беше Бени Макглафлин — каза той на глас, обръщайки се към камината, сякаш беше мястото на съдебните заседатели. — Той имаше трима братя и две сестри и те винаги си имаха неприятности. И когато един от тях направеше нещо лошо, майка им ги биеше всичките. „По този начин съм сигурна, че съм набила когото трябва“ обичаше да казва тя. Беше резултатно, но не беше справедливо. Правосъдието е справедливо. Правосъдието е честно, безпристрастно и непредубедено. Правосъдието е самата истина. Ето защо сме тук днес, дами и господа. Да търсим истината.

Той спря и поклати глава.

— Глупости!

— Звучи ми доста добре — каза Моли от прага на офиса. Тя беше стояла в сянка и го беше наблюдавала, слушайки как той развива делото. Вейл се стресна. Изваден от унеса си, той отначало изглеждаше раздразнен.

— Хей — каза той усмихнат, — как е главата ти?

— Най-лошият махмурлук, който съм имала. — Тя седна на претрупания диван. — И коленете ми сякаш са от гума. Но мисля, че ще оживея.

Моли се беше сгушила в дълга сатенена хавлия. Косата и беше пусната и падаше по раменете й. Той беше изумен колко уязвима, колко млада, колко естествено красива беше тя. Лишена от професионалната окраска, тя седеше като ранена птица и около нея се излъчваше нежност, която не беше показвала преди. Той изведнъж усети, че иска да я защитава. Тя изглеждаше различен човек от твърдия професионалист, който бе стоял лице в лице с този тъмен убиец в малката стая — един убиец, който я беше заплашвал — и тя го беше победила в собствената му игра. Вейл приближи, положи едно одеяло върху коленете й и разгледа главата й.

— Пораснала ти е цицина — каза той.

— Не ме карай да се смея — изстена тя.

— Искаш ли чаша кафе?

— Всъщност умирам от глад.

— Би трябвало — каза той. — Беше изключила двайсет и четири часа. Какво ще кажеш за яйца и бекон. Правя отлични яйца на очи.

— Ти можеш да готвиш?

— Предполагам, ако това може да се нарече готвене — каза той, тръгвайки за кухнята.

— Какво мислиш за касетката? — попита тя.

Той спря на вратата на кухнята и погледна към нея.

— Никога не съм виждал подобно нещо — каза той.

— Не мисля, че много хора са го виждали, освен ако не са в бизнеса.

— Чувал съм за това, разбира се, виждал съм го на някои филми, но никога не съм мислил много върху това. По този начин става, а? Той просто се променя, пук, просто така, почти по средата на изречението?

Тя кимна.

— Всъщност виждала съм случаи, в които индивидуалностите се сменят по средата на изречението.

— Вярваш ли му?

— Това е труден въпрос на базата на едночасово интервю. Нека просто кажем, че не мога да го омаловажавам.

— Той може да се преструва, нали?

Тя кимна.

— Имала съм работа поне с трийсет случая на дисоциативно поведение през последните шест години. Ако това не е истински случай на дисоциативно многоличностно разстройство, ще го разкрия.

Той пусна яйцата в малките отделения на тигана, наполовина пълен с вряща вода и преобърна бекона с една шпатула.

— Колко време ще продължи?

— Не мога да ти кажа. Може да отнеме седмици и месеци. Зависи колко често се появява и дали мога да го подложа на анализ. Ще направим тестове…