Уилям Дийл - Хулигани

Дисъуей беше прекрасно животно с много мощни предни крака и лъскава гръд, корава като стомана. Мускулите играеха и преливаха под копринената кожа. Калахън се приближи и масажира първо единия, после другия преден крак, след което се върна до преградата.

Нямаше нужда от коментар.

Собственикът беше един къс и набит мъж с поло и хронометър в дебелата си шепа; около шията си беше увесил бинокъл. Казваше се Тибидо. Стоеше с гръб към жокея и хапеше долната си устна. Гласът му беше груб и звучеше така, сякаш извираше дълбоко от гърлото му.

— Окей — изрече той, без да се обръща или погледне към ездача, — хайде да видим на какво е способен. Тръгваш с него от стълба на трите четвъртини.

Ездачът за миг се удиви, но после каза:

— От стълба на трите четвъртини, да, сър.

Хвърлиха седлото върху гърба на коня, като през цялото време му говореха и го успокояваха, и го подготвяха за старта.

— В този момент си струва да ги наблюдаваш всичките тия юнаци — обади се Калахън. — Тия, дето определят хандикапа при състезание, собствениците, треньорите, зяпачите; всички чакат да видят в каква форма е конят днес.

Ездачът поведе животното към пистата, строи го до старта, после се изправи на стремената и се приведе над шията му, смушка го в хълбоците, конят препусна и двамата се стопиха в мъглата. Половин дузина хронометри изщракаха около нас.

Чух го да се приближава далеч преди да профучи покрай нас, пухтящ като локомотив, с громолящи копита. Хронометрите отново изщракаха. Калахън погледна ръчния си хронограф.

И този път нямаше нужда от коментар.

— Хайде да закусим — каза той. — Жокеите вече почват да се пъчат.

Проследих коня с поглед докато го отвеждаха. Ноздрите му бяха широко отворени, ушите щръкнали леко напред, а очите му излъчваха безумен блясък. Започвах да разбирам защо Панчо си имаше едно наум за чистокръвните породи.

— Е, какво мислиш? — запитах го докато крачехме покрай редицата от навеси.

— За какво?

— За цялата тая работа, след което опипа предните му крака, за хронометрите, за кухнята им?

— Бива си го — отвърна Калахън. — Силен е, от добро потекло, краката му са добри, но е куку. Справя се добре само на първата обиколка. Ако залагам, бих заложил на него само за заблуда. Никога няма да стане шампион.

— И ти научи всичко това само като опипа предните му крака?

— Научих всичко това от състезателния му картон.

Върволицата от навеси още не беше свършила, когато се запътихме по един кален път към кафето на жокеите, и в този момент зърнах един тъмносин мерцедес паркиран близо до конюшните. Вътре нямаше никой. Огледах се наоколо, без да го афиширам, но мъглата все още беше доста гъста, за да видя по-далеч от двайсетина фута.

— Старият Дракула и той е тук — отбеляза Калахън.

— Дракула?

— Рейнс. Комисионерът.

— Не ти ли допада? — Изненадаха се от себе си колко ми се искаше Панчо да каже „не“.

— Пипа много здраво. Щях да го харесвам доста повече, ако във вените му течеше кръв. Студенокръвно животно. Ей там онази жена е съпругата му.

Това ме свари съвсем неподготвен. Мигновено се завъртях и зърнах силуета на Доу в мъглата, допряла лице до муцуната на един кон в конюшните. И в този момент мъглата се сгъсти и я скри от погледа ми.

— Хайде да ходим в кафето — обади се Калахън. — Ще вземем нещо за хапване и ще послушаме жокеите и треньорите.

Почти не го познавах, но той се държеше като човек, който си има нещо на ума.

Мъглата вече бе започнала да се вдига и контурите на кафето изпъкваха в сумрака, продълговато и ниско здание облицовано с дъски. Закусвалнята представляваше една много приятна и ярко осветена зала, дъхаща на прясно кафе и закуски. Половината места вече бяха запълнени от персонала на хиподрума: жокеи, треньори, собственици на коне, мерители на хандикапа, придружаващи ездачи, стюарди. Единствената тема на всички разговори бяха конете. Ако някой споменеше името на Талиани, щяха да го попитат в кое надбягване е взел участие и кой е бил жокеят му.

Останах близо до Калахън, поръчах закуска, от която би преял и пристанищен хамалин, и се заслушах. Калахън се чувстваше сред тия хора като риба във водата. Разговаряше едновременно с мен и още цяла дузина посетители.

— Оня дребният момък с ястребовия нос и празните очи, това е Джони Гейвилан. Многообещаващ жокей беше, ама преди две години се изтърси много лошо в Делрей. Стана треньор.

Или пък:

— Оная буца с палтото и шапката е Уили Часовника, хандикапърът на хиподрума. Работи тук и задава началните условия за всяка гонка. Знае за конете повече от създателя им и е по-честен даже и от него…