Уилям Дийл - Хулигани

Сега беше десет и тридесет и пет.

Медицинският експерт преобърна тялото на Логето и мъртвият гангстер се озова на гръб, втренчен безжизнено в тавана с език изхвръкнал от устата му. Нямаше и едно разкопчано копче. Дори и вратовръзката му не беше разхлабена.

Няколко идеи започнаха да ми се мяркат из главата.

Излязох в коридора, намерих стълбището към покрива, и се изкачих горе. Вратата за покрива не беше заключена. Отворих я и надзърнах надолу към отворения прозорец на банята, като огледах отблизо тухлената стена. Над корниза имаше три пресни драскотини.

Слязох долу и видях Стик да разговаря с един от четиримата любители на ези-тура, дребен гангстер с лице като невестулка, застанал малко встрани втренчен към улицата докато говореше, сякаш Стик не беше до него.

След малко Стик кимна и се дръпна от информатора си, влезе в сградата и дойде при мен на втория етаж.

— Засега нищо — каза той. — Тоя дребен педал, с който говорих, има брат в предварителния арест, който ще влиза на топло за пласьорство. Надява се, че ще отида в съда да му издействам на копелето по-кратка присъда. Готов е на всичко, само че не знае и бъкел какво се е случило тук, нито пък някой от останалите трима. Казва, че Логето дошъл към шест и петнайсет. Видели го да влиза в апартамента на момичето, както си му бил редът всеки понеделник вечерта. След две-три минути дочули пружините да скърцат усилено, като разсъдили, че Логето толкова е бил надървен, че я сграбчил от вратата за краката. Пуснали няколко майтапа, после започнали да подхвърлят монети докато накрая се появил и Луис Каубоя и нахлул вътре.

— Ела да огледаме отвътре.

Двамата се върнахме в апартамента. Тялото на Дела Норман вече беше опаковано в найлонов чувал и положено на носилка. Момчетата от линейката нахлузиха чувала и върху Логето и изкараха и двете тела навън. Браун ги последва в коридора; в стаята останахме Дъч, Стик и аз.

— Какъв беше тоя мухабет за Бърк? — запита Дъч. — Какъв е тук номерът?

— И аз съм го виждал веднъж — обади се Стик. — СРБЧ го използваха. Безшумно и мигновено.

— Какво е това СРБЧ?

— Специални Разузнавателни Бойни Части. Бяха нещо като армейските зелени барети. Само че не притежаваха тяхното обучение. Наемаха всичко, което можеше да се наеме. Рецидивисти, изхвърлени от армията, стари френски легионери, наемници, хора, които не желаеха да се връщат в Щатите, след като им изтечеше службата. Основната им задача беше да убиват. Изпращаха ги да очистят някой селски вожд или бирник, или пък някой въстанически ръководител, започнал да събира повече мощ, отколкото му се полага. Ей такива.

Моорхед поклатиш глава.

— Не прилича много на армия.

— Служил ли си, Дъч? — запита Стик.

— Корея. В кашимерията. Шестнайсет месеца — изрече тежко едрият германец. — Спомняте ли си Корея, момчета? В сегашно време повечето хора си мислят, че Корея е името на верига от денонощни магазини за хранителни продукти.

— Бедната стара Дела — обади се Стик. — Защо ли им е притрябвало да пречукват и нея?

— Защо се тюхкаш толкова за нея? — обърнах се аз към него.

— Познавахме се — повдигна рамене той. — Веднъж ми се наложи да я арестувам. Намерих цигари с марихуана в нея. Бях тръгнал на лов за информация, надявах се да изкопча нещо за Носа. Тя разсъди как стояха нещата и се позабавлявахме малко.

— Чудя се какво ли работа е имал с нея Логето.

— Може просто да го е сърбяла оная работа — предположи Стик. — Нали той беше местният ебач от фамилията Талиани?

— Прекалено е просто, за да изчерпва нещата — възрази Дъч.

Престанах да ги чувам. Блъсках си главата как е било възможно да убият Логето и Дела Норман без четиримата телохранители да чуят или видят нещо в подножието на стълбите.

— Идва ми наум само една причина, поради която може да я убили — казах аз.

— Всички сме затаили дъх — произнесе Дъч.

— Логето идва тук всяка вечер в понеделник. Убиецът му го е знаел, както и точното време на пристигането му, като също така е имал и добра представа за охраната му. Едва ли може да се промъкне толкова лесно през телохранителите му. Така че как постъпва той или тя? Идва пръв или първа и убива момичето. Убиецът знае, че Логето влиза сам в апартамента; той е мачо до мозъка на костите си, за да кара юнаците си да прочесват преди него апартамента. Така че той или тя убива момичето и зачаква. И когато Логето влиза, убиецът го удушава с виетнамския номер. Логето не успява да произнесе дори и звук.