Уилям Дийл - Хулигани

— Толкова ли е специална тая работа? Колко често вършат това с тях?

— Всяка сутрин.

— Ти ме бъзикаш.

Той ме изгледа през мъглата и поклати глава.

— Значи не ме бъзикаш. Чудесно. Значи ме измъкна от леглото, за да… а… да стоим тук и… да слушаме… просто да слушаме, ей така… едно хергеле жребци да разгрява сутринта.

Калахън се извърна към мен и за пръв път откакто се бе пръкнал на прага ми, се усмихна.

— Отпусни се на течението, авер. Ти вече си тук, дай воля на душата си. Нека сърцето ти се изпълни с поезия.

— Ти какво, да не си някакъв гуру, Калахън?

— В конския смисъл на думата. А и другата причина е, че Дъч иска да научиш нещо за конните състезания.

— Аз не мога дори да го зърна тоя дяволски хиподрум. И не ме наричай авер. Не съм куче, казвам се Килмър.

— Няма проблеми.

Той тръгна покрай преградата и аз го последвах. В мъглата започнаха да се открояват неясни силуети. Съпровождащите ездачи извеждаха конете през прохода в оградата към пистата.

— Това е сутрешната разходка — обясни Калахън. Животните се разкършват. — Той посочи към един великолепен канелен скопен кон, който се дърпаше и подскачаше в края на въжето си. — Дръж под око онова конче там — напъти ме той.

— Защо?

— Това е чудесен кон.

— О.

— Ако нямаш нищо напротив, мога ли да ти задам един въпрос?

— Давай — казах аз.

— Имаш ли някаква представа за конните надбягвания?

В живота си имах само две посещения на хиподрум, и двата пъти в Калифорния със Сиско Мацола, който беше безумно влюбен в три неща: семейството си, витамините и залаганията на коне, като не бях много сигурен дали това беше действителното им подреждане. И двата пъти загубих по двеста долара, които не можех да си позволя да губя, като направих най-глупашките залагания. След втория случай Сиско повече не ме покани.

— Мога да различа главата от опашката и горе-долу това е всичко.

— И това не е малко — изрече Калахън, макар че не успя да скрие изненадата си. — А сега си отвори хубавичко ушите. Ще те открехна на тема коне.

Преди да изтече денят вече знаех доста за Панчо Калахън и далеч повече за конните надбягвания, защото устата му не спираше; беше все едно да слушаш поет да описва достойнствата на прелестна жена.

— Първо ще ти разкажа за чистокръвните породи — започна той. — Те не са като другите. Чистокръвните коне са красиви, силни, буйни, темпераментни. Те са независими и горди. Също са и страшно надути, защото съзнават цената си. Всеки жокей, който си разбра от работата, си извежда коня и му говори, обучава го докато го развежда по пистата. Треньорът може да каже на жокея как иска от него да води надбягването, може да отведе коня до бакстреча 9 9 Backstretch — далечният прав участък, противоположен на хоумстреча при една овална писта за конни надбягвания — Б. пр. или да го пусне до стълба на петте осмини миля или до завоя до сградата на клуба, но веднъж след като вратата се отвори, оттам нататък вече остават само жокеят и конят, и това е.

Слънцето бавно започваше да се издига сред мъглата над близките водни дъбове; чувахме конете, но не ги виждахме, докато изведнъж не ни връхлетяха. Тригодишният скопец беше бурен и игрив, и съпровождащият го ездач си имаше големи главоболия с него. Пръхтеше и замяташе високо глава, като се опитваше да го захапе за ръката, докато галопираха в мъглата, обагрена в призрачния пурпур на първите слънчеви лъчи.

Беше повече от прекрасно. Калахън беше прав, около нас бликаше поезия.

Ролята на този тригодишен кон щеше да се окаже далеч по-съдбоносна, отколкото можехме да предполагаме аз или Калахън. Животното носеше името Дисъуей. И специално тази сутрин умираше да препуска.

— Целият направо пращи от страст да хвърчи — отбеляза Калахън. — Всеки чистокръвен кон ври и кипи. Нали си го бива?

Съгласих се, че го бива.

— Конете от чистите породи са тренирани да тръгват с рязък старт още от вратата и да бягат бързо и с равномерно темпо по цялата дистанция, а накрая правят много силен финален щурм, също като плувец, който взема стоте метра под две минути и двайсет секунди — каза Калахън. — Животното иска направо да литне, така че се налага да го поукротяват малко. В противен случай направо ще пощръклее когато усети жокея на гърба си.

Сега вече не тичаха толкова упорито, а подтичваха в тръс сред кълбестата се мъгла, и се разкършваха след нощния отдих. След като го върнаха, той направи още един вял опит да ухапе ездача си, после подскочи настрани и хвърли два къча, след което вече се успокои. След това треньорът му го поведе към стойката за връзване да го оседлаят.