Уилям Дийл - Хулигани

Огледах апартамента докато Чес продължаваше работата си. Жилището заемаше предната част на сградата. Всекидневната, спалнята и кухнята — всички гледаха към улицата. Апартаментът беше обзаведен абсолютно без вкус. Скъпи мебели, които изобщо не си подхождаха. Гардеробът й съдържаше дрехи достатъчни за откриването на моден салон.

Банята и няколкото малки помещения бяха прилежащи към една уличка, минаваща покрай сградата. Апартаментът имаше само една входна врата, тази, през която бяхме влезли.

Разгледах банята. Беше просторна, с двойна мивка, шкаф, вана и душ.

Прозорецът над шкафа беше отворен и завесите леко се полюшваха от бриза. Подадох си главата.

Огледах нагоре и надолу.

Върнах се на мястото на престъплението.

През време на отсъствието ми в стаята се беше появило ново лице. Казваше се Браун, от отдела за разследване на убийствата, възнисък и набит мъж с ястребова физиономия, старчески петна по ръцете и силно прошарена коса.

— Чувам, че утре щели да те пенсионират, Дъч — проговори с гъгнивия си глас той. — Както върви, скоро няма да имаш никаква работа.

— Не ме карай да се смея, че ще получа уртикария.

— Колко станаха вече от миналата нощ досега? — запита Браун, продължавайки да боде с остена си едрия мъж. — Май вече ще можеш да сформираш цял футболен отбор, а?

— Виж какво, Браун, върши си работата, а кривенето и палячовщините ги остави за Боб Хоуп.

Ченгето от отдела по убийства прехвърли вниманието си върху Дела Норман.

— Скивай само каква нянка има тая пачавра, брей. Тоя идиот е очистил такова страхотно путе, направо да го убиеш!

— Ако искаш да те оставим насаме с нея няколко минути, да я опиташ, какво ще кажеш? — изкикоти се Дъч.

— Яж ми хуя.

Пред нас се демонстрираше размяната на реплики от най-висш клас.

Чес привърши огледа на жената и се захвана с Логето.

— Я да видим какво имаме тук? — промърмори Чес. — Тук май вече е имало бесене.

— Джейк твърди, че тая работа изгледала като някакъв стар виетнамски номер, дето му казвали „пеещата струна“ или нещо такова.

— Да не са го научили от шоуто на Лорънс Уелк? — запита подигравателно Браун.

— Казват му „пеещото въже“ — поправих го аз. — Взема се въже, завързва се възел по средата му, а в края му се завързва малка пръчка. Удушвачът пристъпва зад жертвата си, нахлузва примката около шията й, хваща пръчката и я усуква. Възелът притиска главния нерв върху задната част на врата и по този начин жертвата е парализирана. След това стигат и шейсет секунди, за да се завърши работата.

— Май ти допада Федитата да си блъскат главата вместо теб, а? — подхвърли Браун.

Луис Каубоя издаде гърлено ръмжене и огромните му пестници се свиха застрашително. Дъч нежно положи ръка върху рамото на гиганта.

— Някой да е пипал нещо тук? — обади се Чес.

Каубоя пристъпи от един крак на друг.

— Използвах тоалетна хартия, когато телефонирах. Не съм пипал никъде с голи ръце — изрече той.

— Отлично, момчето ми. Виждам, че имаш добри учители — обърна се Чес към Дъч.

— Да, и сега остава само да ги научи как да говорят — намеси се пак Браун.

— Каубой, иди долу и виж какво можеш да измъкнеш от ония даго любители на ези-тура — обърна се Дъч към Луис, спестявайки на Браун един продължителен престой в интензивното отделение. Дъч изчака Луис да се отдалечи и запита:

— Какъв ти е проблемът, putz?

— Ти с твоите лайна със специално предназначение до тоя момент не си направил нищо, освен една огромна купчина лайна — изрече Браун.

— Вдигаш доста шум за човек с шест неразкрити убийства на гърба си — каза Дъч.

— За една нощ ни се събраха достатъчно трупове в центъра — отвърна Браун.

— Ще си изплачеш очите, Браун, и няма да виждаш дори и пишката си, когато пикаеш — каза Дъч.

— Яж ми хуя — произнесе Браун.

В стаята зацари напрегнато мълчание. Чес наруши състезанието по размяна на духовитости.

— Вижте, момчета, нямам нищо против да си представяте, че сте пред камерата, но аз трябва да си върша работата. Мога ли вече да смъкна тия двамата долу и да ги поразгледам отвътре?

— Оттук нататък вече ми е през оная работа за тях — отвърна Дъч. — Занимавам се с тях, докато още дишат, а оттам нататък вече са грижа на тоя putz тук.

— По кое време приблизително са загинали, Док? — намесих се аз, като се надявах да облекча малко положението.

— Предполагам, държа на тая формулировка, не искам да се ангажирам с точен час, предполагам, че са били убити в много близък интервал от време, първо е било момичето. Някъде преди три, четири часа.