Уилям Дийл - Хулигани

— Е, може да е имал някакви съображения.

— След това идва, казва, че много съжалявал, и ми дава два стотака, да компенсирам загубите. „Направих грешка“, само това ми казва.

— Тая сутрин накара съпровождащия ездач да го пусне отново на трите-четвърти миля — изрече небрежно Калахън докато бъркаше кафето си.

— Дисъуей е маргинал. Пусни го с цяла група суперпарчета и той като нищо ще излезе трети, ако е в настроение, разбира се, а това означава да е валяло и пистата да е мека. Само му дай малко кал и гледай каква вихрушка е, ще доприпка пръв на финиша.

— Тибидо би трябвало да го хандикапира малко по-добре.

— Мистър Тибидо се старае колкото може, да ти кажа, като се надява конят да покаже малко по-голям хъс. Да ти кажа правичката, това животно бяга най-добре на стреча, така си мисля аз. Хич и не помисля да мори на последните три осмини от милята. Освен това набляга повече на левия преден търнак.

— Кога наблягаше повече на крака?

— Веднага след гонката. Сигурно е попаднало някакво камъче в подковата му. Казах за това на Смоуки.

— Е, желая ти късмет днес — каза Калахън и се измъкнахме навън.

Мъглата се беше разнесла, откривайки един чудесен ден с прохладен ветрец под едно безоблачно небе.

— Това сигурно ти прозвуча като китайски.

— Схванах повечето. Само не разбрах накъде клонеше целият ви разговор.

В момента, в който заобиколихме кафето, пред нас се разкри в цялото си великолепие хиподрумът и аз подсвирнах.

— Впечатляващо, а? — обади се Калахън.

Впечатляващо беше слаба дума.

Комплексът се беше разпрострял пред нас под сутрешното слънце, бяла сграда обрамчена от зелена гора. Беше съставен от три тераси с куполи във всеки край, и едно стъклено клубно здание, простиращо се от единия край на връхния етаж до другия. Архитектът беше построил сградата по подобие на Саратога и другите вековни хиподруми. Изглеждаше така, сякаш се намираше на мястото си най-малко от петдесет години. Имаше градини с насадени азалея, които му придаваха цвят, и гигантски дъбове, застанали като стражи по ъглите. Явно голямо внимание е било положено при отстраняването само на онези дървета, които не са се вписвали в общия ансамбъл. На паркинга дори имаше дървета, които пробиваха покрива му. Гледката беше наистина зашеметяваща и трябваше да призная, че тя наистина беше като почит към делото на Хари Рейнс. Прозорците на клуба блестяха на сутрешното слънце, а във вътрешния двор тревата беше изумруденозелена.

— Страхотно!

— Доста работа са свършили — съгласи се Калахън.

Мерцедесът бе изчезнал.

Реших да кова желязото докато е горещо.

— Защо се интересуваш толкова от Дисъуей?

— В неделя на третата гонка финишира втори.

— Това само късмет ли е или има и нещо друго?

— Спомняш ли си записа от неделя вечерта?

— Може ли някой да го забрави?

— Забравил си нещо от него — отвърна Калахън. — Талиани и Стинето бяха заложили на четвъртия кон от третата гонка.

— Още не мога да схвана накъде биеш.

— Четвъртият кон беше Миднайт Стар. Стартира като фаворит номер две, осем към едно, спечели, изплатиха се големи пари. Фаворитът беше Дисъуей. Не беше нагласено да спечели Миднайт Стар, а да загуби Дисъуей. Няма логика за други варианти. В неделя всичко му беше наред, пистата беше размекната, а полето меко, стартира като фаворит пет към две. Финишира осми.

— Осми!

— Случва се и в най-добрите семейства.

— Значи цялата работа е била да се забави Дисъуей, така ли?

Калахън кимна.

— Миднайт Стар финишира пръв, изплати 46,80 долара. Значи ако си заложил на Миднайт Стар, получаваш по 46,80 за всеки два долара, които си заложил. Само си помисли — залагаш едно бонче, и гушваш 23 400 гущера; добра надница за един ден, а? Като се замисля, Дисъуей в неделя не е имал само лош ден.

— Ами ако Миднайт Стар беше имал лош ден?

— Това е конно надбягване — каза той ухилен.

— Как са го направили? Искам да кажа, как са го накарали да загуби?

— Има много начини. И легални също.

— Мислиш ли, че и жокеят има пръст в това?

— Възможно е, макар и малко вероятно. Скуут не долюбва много Тибидо или собственика. Той е прямо момче; ще ми се да не е той.

— А треньорът?

— Смоуки ли? Може и той да е, макар че пак не ми се вярва; много беше ядосан, защото си мислеше, че момчето го е пришпорило коня твърде рано. Не е знаел, че Тибидо му е наредил така.

— Значи остава собственикът?

— Така излежда. Работата е там, че Талиани е знаел. И го опукаха само след два часа. Може и да няма връзка, но си мисля за възможностите.