Уилям Дийл - Хулигани

Облаци забулваха пълната луна, а нощните птици пееха към тях; изящната яхта се отдалечаваше от брега, платната й плющяха, подпомагани от двигателя. Стик включи нощната лампа над компаса си. Беше 8:45. Още петнайсет минути. Провери картата на прилива. Водата достигаше най-високото си ниво в 9:57. Пясъчното островче щеше да свърши идеална работа.

Мърфи Невестулката се беше свил до стената на кабината, с палци заключени зад гърба му.

— Вече ти казах — изрече арогантно наемният убиец с лице на невестулка. — Не знам абсолютно нищо, за каквото и да било.

— Точно така — отвърна Стик.

— Получавам пристъпи на морска болест; затова и не отидох с яхтата. Не разбираш ли английски?

— Прилошее ли ти, гледай да се наведеш зад борда — каза Стик. — А си повърнал на борда ми, а съм те използвал като парцал за забърсване, след което ще те изхвърля в морето.

— Да ти го начукам — изръмжа Мърфи, но не прозвуча убедително дори и за себе си.

— Мъдро — каза Стик. — Прекланям се пред ума ти.

— Колко пъти трябва да ти повтарям — започна пак Мърфи. — Не знам абсолютно нищичко за нищо, нито за отвличането на някакъв Феди, или пък дамата на Рейнс. Това е новост за мен.

— Къде отива Костело с яхтата си?

— Казах ти вече, че си нямам и представа! Канеха се да излязат някъде да вечерят и да си отдъхнат няколко часа. Писна ни вече на всяка крачка да се блъскаме в разни тъпи вонящи ченгета.

Той леко се раздвижи.

— Къде отиваме? — запита настойчиво Невестулката.

— Нагоре по ленивата река — каза Стик.

— Ти си пълен откачалник, да знаеш. Мозъкът ти има нужда от основен ремонт.

— Приказваш много за човек, дето и носа си не може да почеше — каза Стик.

— Виж, тия неща направо ми убиват палците — оплака се Мърфи. — Не можеш ли поне малко да ги поразхлабиш? Цялата ми ръка вече е изтръпнала.

— Искам да знам къде е Килмър и къде отива Костело. Кажеш ли ми това, веднага обръщаме и момчето си отива да нанка.

— По дяволите, човече, колко пъти още…

— Вече ми го каза — прекъсна го Стик. — Започваш да ми досаждаш. Ако не искаш да ми кажеш, поне си дръж устата затворена или ще си навра обувката в нея.

Продължиха. Единственият звук, който де разнасяше около тях, беше шумът от водата, разрязвана от острия нос на лодката, и понякога плисъкът на вълна о борда. Стик беше включили бордовите светлини, макар че понякога включваше и мощния прожектор да огледа околността. През останалото време следеше компаса и пушеше мълчаливо.

В 9:05 подмина северната точка на Големия Йерихон, завъртя носа на лодката към брега, и тръгна на юг, следвайки очертанията на брега. Минута или две по-късно луната надзърна иззад облаците и в сивото й сияние зърна устието на Коледната река. Той сви в него, угаси двигателя, и отново включи прожектора. Раздвижи го наоколо. Мърфи се сепна и се втренчи над фалшборда. Едра чапла изпляска някъде наблизо с криле и шумно отлетя. Разтревожен от неочаквания и стряскащ звук, Мърфи отново се сгуши долу.

И в този момент за пръв път дочу шума.

Внезапен вихър във водата близо до борда на лодката.

— Какво беше това? — запита той, като се изправи отново. — Хей, ето го пак. Не го ли чу?

Стик мълчеше.

Звуците продължаваха. Скоро зад борда закипя. Нещо силно плясна във водата и се блъсна в корпуса.

— Не го ли чуваш? — изграчи дрезгаво Мърфи, загледан с ококорени очи в кръга на прожектора. Стик продължаваше да мълчи.

Беше се отбил в един денонощен супермаркет по пътя към навеса за лодките и бе купил голяма телешка плешка. Беше я киснал в кофа с топла вода до краката си. Сега я измъкна, положи я върху задната преграда и с един ръждив мачет я насече на няколко места. Кръвта потече от от разсечените места и бавно започна да се стича върху дъските.

Нещо шумно плясна във водата зад кърмата, после пак, още по-силно, точно под носа. Червейчетата на страха се размърдаха в стомаха на Мърфи. Той трескаво се заоглежда при всеки нов плясък във водата, но не можеше да види нищо освен разпенената повърхност на реката.

И в този момент му се стори, че зърна сив триъгълен плавник на не повече от десет фута от него.

— Какво беше това? — трескаво запита той.

Червеят прерасна в змия. Тя запълзя през гърдите му и заседна в гърлото му. Устата му мигновено пресъхна.

— Това е една малка разходка сред природата, Невестулчице — отвърна Стик, като извади една канджа от шкафа на фалшборда и заби куките й в телешката плешка. Обви я няколко пъти с дебела риболовна корда и я завърза на полухитч. — Да си чувал някога за Коледната река?