Уилям Дийл - Хулигани

— Не е необходимо да правиш дори и това — каза Стик. — Виждаш ли оня образ на бара, дето е плувнал целият в пот?

— Имаш предвид оня, дето прилича на опосум ли?

— Почти улучи. Виждаш ли, купихме един клуб за боулинг и току-що гласувахме да стане председател на клуба, но той още не знае.

— Вие се занимавате с боулинг? — запита с престорен интерес тя. Прозвуча като детска задявка.

— Да. Налага се да го отмъкнем и да го закараме на яхтата ми. Останалите момчета са вече там и чакат. Подготвили сме му голяма изненада, направо ще се ококори.

— Страхотно парти ще заформите — изрече тя и се прозина.

— Искаме от теб само само да го прекараш през страничната врата, дето води към Джаксън Стрийт. А ние вече ще го поемем оттам.

— Това да не е отвличане или нещо такова? — запита тя с внезапна подозрителност. — Да ви кажа, хич не ми се ходи в кауша заради такива истории.

— Погледни го само — проговори Сапата. — И собствената му майка не би го отвлякла.

— Как да го изкарам отвън? — запита тя.

— За двайсет долара трябва сама да се сетиш. Мине ли вратата, ролята ти свършва.

Тя обмисля предложението му близо минута.

— Той е редовен клиент — произнесе накрая тя. — Шефът може да се вкисне.

Стик измъкна банкнота от двайсет долара и я нави на малкия си пръст.

— Кога за последен път шефът ти е дал двайсетарка само да минеш през вратата?

Тя поглъщаше с очи ту банкнотата, ту Невестулката, който бе затаил дъх между изпълненията, и накрая впи очи в парите.

— Ще видя какво мога да направя — произнесе накрая тя.

— Входът откъм Джаксън Стрийт. Двайсетарката ще бъде намотана около кутрето ми.

— Кутре! — изкикоти се тя. — Господи, не съм чувала тази дума откакто завърших четвърти клас.

Стик и Сапата излязоха отвън и Стик докара колата си зад ъгъла и паркира близо до вратата.

— Направо си хабим напразно парите и времето, когато можехме да пипнем за въшкарника и да го довлечем тук.

— Дъч каза да не вдигаме шум.

— Да, каза ми вече. Сега как ще го оправим? Ще го цапнем по тиквата или какво?

Стик измъкна чифт белезници за палци.

— Когато излезе отвън, блъскаш се в него и го бутваш към мен. Аз го сграбчвам отзад, извивам му ръцете отзад, и му шибвам белезниците за палците, и после го хвърлям в колата.

— Моята е зад ъгъла.

— Ще се срещнем в Склада.

— Добре, но пак ти казвам, че само му се церемоним толкова на тоя кучи син.

Зачакаха. След пет минути вратата се отвори и оранжевокосата пънкарка и Мърфи излязоха заедно. Беше се обвил около нея подобно на мече около телеграфен стълб. Сапата се блъсна в тях и момичето отстъпи назад, Стик сграбчи двете му ръце и ги изви отзад, после ги усука навътре. Мърфи се развика и се дръпна напред, и в този момент Стик щракна дребните белезници върху палците му, завъртя го напред, като го набута на задната седалка на колата. Момичето видя зарешетените прозорци на автомобила.

— Проклети да сте, мръсни долни скапани ченгета…

Стик размаха двайсетарката под носа й. Тя я изтръгна от ръката му и я натъпка в деколтето си.

— По-добре отколкото да атакуваме кръчмата, нали? — каза Сапата докато Стик си нахлупи шапката и скочи в колата.

— Такъв е той — проследи го с поглед Сапата, отправяйки се към таратайката си. — Пращи от енергия.

— Какво искаш да кажеш, че сте отвлекли Мърфи Невестулката ли? — изрева Дъч след като Сапата приключи с разказа си.

— Той ми каза, че ти си искал да измъкнем Невестулката от оная кръчма и да го докараме в СКлада при теб. Това и направихме. Трябваше вече да е тук, имаше преднина от две минути.

— Може би са преместили Международния ден на лъжата да е днес — предположи Акулата Ланг.

— Запази си мъдрите си мисли за себе си, Ланг — изгрухтя Дъч. — Нещата са достатъчно объркани, за да ни демонстрираш находките на Милтън Берл. Това, което искам да зная, е къде, по дяволите, са Стик и Мърфи?

— Може би не е зле да обявя за издирване колата на Парвър — предложи Чарли Едноухия.

— Защо не арестуваме всички в града? — изказа най-умната идея Калахън. — Ще ги натъпчем на стадиона и после ще ги пускаме един по един.

— Какво ви става на всички, да не ви е изпила жегата ума? — изплака Дъч, заравяйки лице в шепите си. — Знаех си, трябваше да си налягам парцалите в армията, ама на, имала глава да пати.

Двигателят с мощност тридесет коня ръмжеше вибриращо зад него; Стик изведе лодката от устието на Саут Ривър и я насочи залива. Беше на две мили от Бъканиър Поинт. Пет мили зад него се намираше остров Йерихон, където една рекичка, широка не повече от двеста ярда и дълга към четвърт миля, делеше дребния остров на две островчета, Големия Йерихон и Малкия Йерихон. Стик насочи лодката към Йерихон.