Джефри Дийвър - Танцьорът

— Така ли?

— Танцьорът просто успя да ни надхитри.

Сакс продължи да говори, като гледаше право в черните очи на Пърси.

— Джери беше сложен да те охранява и да ти сменя пеленките, когато се наложи. Когато ти се тикна пред куршумения дъжд, какво очакваше той да направи?

— Вижте, тогава не мислех, реагирах инстинктивно.

— Господи!

— Госпожо полицай — обади се Хейл, — може би вие сте свикнали да запазвате самообладание, когато стрелят по вас, но при нас не е така.

— И така да е. Тя защо не остана, където си беше. В сградата. Където й бях казала да стои.

Когато заговори, в гласа на Пърси се усети леко провлачване на думите.

— Видях, че самолетът ми е застрашен. Беше просто реакция. Не съм мислила. Това е все едно да ви ранят партньора, ако така можете да го разберете.

Хейл също я подкрепи:

— Така е — направи това, което всеки пилот би направил.

— Точно така — обади се Райм. — Това се опитвам да кажа и аз, Сакс. Това е почеркът на Танцьора.

Но Амелия Сакс не се канеше да се предаде така лесно.

— Първо на първо, по това време вие трябваше да бъдете в охранявания от правителството апартамент. Въобще не трябваше да идвате на летището.

— За това е виновен Джери — Райм започваше да се ядосва. — Нямал е право да се отклонява от маршрута.

Сакс погледна към Селито, който две години е бил партньор с Джери, но видя, че той не се канеше да го защити.

— Беше ми много приятно — сухо се обади Пърси и се обърна към вратата. — Аз обаче трябва да се върна на летището.

— Какво? — задъха се от ярост Сакс. — Ти да не си луда?

— Това е невъзможно — обади се Селито и се надигна от полусянката, където беше седнал.

— Достатъчно много работа имаше по подготовката на самолета за утрешния полет. Сега вече ще трябва да поправим и нанесените щети. И понеже, както изглежда всички механици в Уестчестър са проклети страхливци, ще се наложи аз сама да свърша тази работа.

— Мисис Клей — започна Селито, — това не е най-добрата идея. В охранявания апартамент ще бъдете в пълна безопасност, но ние не можем да ви гарантираме същото, ако се намирате на което и да е друго място. Ще останете там до понеделник, когато…

— Понеделник? — избухна тя. — Не! Вие нищо не разбирате. Утре вечер аз ще пилотирам този самолет — това е чартърния ми полет за щатската здравна организация.

— Не можете…

— Един въпрос, може ли? — обади се леденият глас на Амелия Сакс. — Бихте ли ми казала, кого точно ще пожелаете да убиете този път?

Пърси направи крачка напред. Беше доста ядосана.

— Проклети да сте, снощи загубих съпруга си и един от най-добрите си служители. Не се каня да загубя и Компанията си, ясно ли е? Не можете да ми кажете къде ще ходя и къде — не. Не и докато не ме арестувате.

— Идеално — каза Сакс и след секунда върху китките на Пърси защракаха зъбците на чифт белезници. — Арестувана сте.

— Сакс! — викна Райм, доста ядосан. — Какво правиш? Свали й белезниците! Веднага!

Тя завъртя лицето си към него и го сряза:

— Ти си цивилен. Не можеш да ми заповядваш нищо!

— Аз мога — каза Селито.

— Тц — цъкна невъзмутимо тя. — Аз извършвам ареста, господин инспектор. Вие не можете да ми попречите да си върша работата. Единствено областният прокурор може да реши дали тя не е необходима по разглежданото дело.

— Какви са тези глупости? — разярена викна и Пърси. Сега вече тя доста осезаемо провлачваше думите. — За какво ме арестувате? За това, че съм свидетел?

— Обвинението е безразсъдно излагане на опасност, а в случай, че Джери умре, убийство вследствие на престъпно нехайство. Или може би непредумишлено убийство.

Хейл събра малко кураж и заговори:

— Вижте. Не ми харесва начина, по който се държите и говорите с нея още от самото начало. Ако смятате да я арестувате, ще ви се наложи да арестувате и мен…

— Разбира се, никакви проблеми — отвърна Сакс и се обърна към Селито. — Лейтенант, трябват ми белезниците ви.

— Полицай, престанете вече с тези глупости! — изръмжа той.

— Сакс — викна Райм, — нямаме време за това! Танцьорът е отвън и в момента сигурно обмисля как да ни нападне отново.

— Дори да ме арестувате — каза Пърси, — след два часа ще съм навън.

— А след два часа и десет минути ще сте мъртва. Което би било лично ваша работа, ако…

— Полицай Сакс — намеси се Селито, — престанете! Отивате твърде далеч!

— … нямахте навика да мъкнете и други хора със себе си.

— Амелия! — студено се обади Райм.