Джефри Дийвър - Танцьорът

— Отвън ли? — Толбът се намръщи. — Как така?

— С магнит и лепило. В момента на взрива лепилото не е хванало добре, което означава, че устройството е било поставено малко преди излитането.

Той кимна.

— Разбира се. Каквото мога да помогна, разчитайте на мен.

Тя потупа радиотелефона си, закачен на колана й.

— Ще ви свържа с шефа си. Той е в Манхатън. Ще ви зададе няколко въпроса. — Свърза „Моторола“-та с две слушалки и неголям микрофон.

— Ало, Райм, аз съм. Чуваш ли ме?

Макар че използваха специалната честота на Оперативните и според отдел „Свръзки“ би трябвало непрекъснато да имат добра връзка, висока чуваемост и голяма скорост на обмен на данни, Сакс и Райм рядко използваха мобилната си радиостанция. Същото важеше и сега. Гласът му избоботи в слушалката, прескачайки през Бог знае колко сателита.

— Вече да. Доста време ти отне.

— Не се заяждай, Райм, не ме препирай. Тя попита Толбът:

— Къде беше самолетът, преди да излети? Да речем час, час и четвърт преди това?

— В хангара — каза той.

— Допускате ли, че някой е можел да се промъкне до самолета през това време? Имам предвид след — как го наричате това? Когато пилотът оглежда самолета преди полет?

— Обиколката. Да, мисля, че е възможно.

— Но нали през цялото време там имаше доста хора? — обади се Лорън. Беше й преминало и тя бършеше лицето си от сълзи. Сега беше спокойна, а отчаянието в очите й бе заместено от решимост.

— Коя сте вие, моля?

— Лорън Симънс.

— Лорън е моя заместничка — Обясни Толбът. — Заедно работим.

Лорън продължи:

— Нали двамата със Стю — нашият главен механик, тоест, бивш главен механик — работехме непрекъснато, без почивка, за да подготвим онзи самолет. Щяхме да видим, ако някой се бе приближил до самолета на Ед.

— Значи — каза Сакс, — той е поставил бомбата, след като самолетът е напуснал хангара.

— Хронологията! — изпращя гласът на Райм в слушалката. — Къде се е намирал самолетът, след като е напуснал хангара и преди да е излетял?

Когато тя предаде въпроса, Толбът и Лорън я заведоха в една конферентна зала. Беше пълна с всякакви карти, графици, стотици книги, бележници и купища хартия. Лорън разгъна огромна карта на летището. На нея бяха отбелязани хиляди числа, символи, от които Сакс нищо не разбираше, макар че успя да различи пистите и сградата, в която сега се намираше.

— Нито един самолет не може да направи и един сантиметър — обясни Толбът със сърдит баритон, — докато от Наземен контрол не му дадат разрешение. „Чарли Жулиет“ беше…

— Какво? „Чарли“…?

— Кодовото име на самолета. Ние различаваме самолетите по последните две букви на регистрационния номер. Вижте корпуса — ЧЖ. Така че ние го наричаме „Чарли Жулиет“. Паркиран беше в хангара ето тук… — и той почука с пръст върху картата. Приключихме с товаренето…

— Кога? — викна Райм; и то толкова силно, че дори Толбът чу. — Нужно ни е точно време. Часове, минути, секунди!

Дневникът на „Чарли Жулиет“ беше превърнат в пепел, а още не бяха се добрали до лентата със записа от Федералното авиационно управление. Лорън обаче прегледа вътрешните записки на Компанията.

— Кулата им е дала разрешение за избутване в седем и шестнадесет. А са докладвали за отделяне от земята в седем и тридесет.

Райм чу.

— Четиринадесет минути. Питай ги дали самолетът е попадал извън полезрение, или е спирал през това време.

Сакс го направи и Лорън пак отговори:

— Най-вероятно тук — и посочи с пръст.

Тясна лента от пистата, около двеста метра дълга. Редицата хангари я скриваше от останалата част на летището. Завършваше с Т-образно кръстовище.

Лорън се обади:

— О, това място е без видимост от КВП.

— Точно така — съгласи се Толбът, сякаш това беше нещо важно.

— За какво говорите? — ревна Райм.

— Което означава? — зададе въпроса Сакс.

— Без видимост от Контрола на въздухоплаването. — отвърна Лорън. — „Сляпо“ място.

— Това е! — долетя гласът му в слушалката. — Така, Сакс. Огради мястото и търси. Остави им хангара.

Тя се обърна към Толбът:

— Няма да се занимавам с хангара. Освобождавам го. Но ще се наложи да заградим пистата. Можете ли да се свържете с Кулата? Накарайте ги да отклонят движението.

— М-мога — заекна със съмнение в гласа Толбът. — Но хич няма да им се хареса идеята.

— Ако възникне някакъв проблем, кажете им да се обадят на Томас Пъркинс. Това е шефът на Манхатънския отдел на ФБР. Той ще уреди работата с Главния щаб на Федералното авиационно управление.