Джефри Дийвър - Танцьорът

Левият му безименен пръст драматично затрепери. По едно време му бяха донесли една друга кутийка, чрез която посредством единствения си жив пръст той можеше да набира телефонни номера. Сега вече компютърът замени всичко това и Райм се сети, че може да използва програмата за комуникация, за да набере номера на охраняваната къща и да ги предупреди, че Танцьорът е на път към тях, преоблечен като пожарникар или служител на някаква аварийна група.

— Команден режим — изговори в микрофона. Едва успяваше да се владее.

„Не разбрах какво казахте. Моля, опитайте пак.“ „Къде ли беше Танцьорът в този момент? Дали вече се беше вмъкнал вътре? Може би сега тъкмо се канеше да натисне спусъка и да застреля Пърси или Брит Хейл. Или Амелия Сакс?“

— Том! Мел! „Не разбрах…“

„Защо не го обмислих като хората?“

— Команден режим — повтори той, останал без дъх, докато се опитваше да овладее паниката си.

Най-после прозорецът на командният режим изскочи на екрана. Стрелкичката на курсора лежеше в горния край на екрана. Цял континент я делеше от долния ръб на монитора, където се намираше иконката на комуникационната програма.

— Курсорът надолу — задъхваше се той. Нищо не стана.

— Курсорът надолу — викна по-силно той.

Вместо това отнякъде изскочи съобщение: „Не разбрах какво казахте. Моля, опитайте пак.“

— О, по дяволите! „Не разбрах…“

По-меко, като се насилваше да говори с нормален глас, той каза:

— Курсорът надолу.

Светещата стрелка тръгна бавно да пътешества към долния край на екрана.

Все още имаме време, каза си той. Пък и нали все пак тези в къщата бяха въоръжени, а не беззащитни.

— Курсорът наляво — отново изплю той. „Не разбрах…“

— О, хайде де, стига се прави на света вода ненапита! „Не разбрах…“

— Курсорът нагоре… наляво.

Стрелката се движеше из екрана като охлюв. Най-после достигна иконката.

Спокойно, спокойно…

— Курсорът, спри. Двойно кликване.

Веднага на екрана се появи изображение на телефон с бутони.

Райм си представи как Танцьорът без лице пристъпва зад Пърси с нож или гарота.

Доколкото успя овладя гласа си и нареди на системата да му отвори прозореца с честотите.

Успя.

— Четири — каза Райм, като се стараеше да произнася думите ужасно внимателно и отчетливо.

Четворката се появи на мястото си. После:

— Осем.

В следващата кутийка се появи буквата А. Мили боже!

— Изтрий я! „Не разбрах…“ Не, не!

Стори му се, че чува стъпки.

— Ехо? — викна. — Има ли някой? Том? Мел? Никакъв отговор, освен че компютърът, неговият приятел, отново изписа съобщение, че не го е разбрал.

— Осем — бавно каза той. Цифрата се появи. След това:

— Три — този път никакви проблеми.

— Цяло.

Думичката „цяло“ изникна на екрана. По дяволите!

— Трий наляво! — после — Десетична запетая. Добре.

— Четири.

Остана още една кутийка. Докато изговаряше нулата, последната цифра от честотата на Специалните части, по едната му буза потече струйка пот, но този път всичко мина гладко.

Радиостанцията изпука.

Готово!

Преди обаче да успее да предаде съобщението си, се чу силен шум от смущения. Със свито сърце Райм чу как нечий глас яростно закрещя:

— Десет-тринадесет, пратете подкрепление, федерални протекции, място шест.

Охраняваната къща. Гласът беше на Роланд Бел.

— Две долу и… о, Господи, той е тука. Пипна ни, удари ни, мръсникът! Трябва ни…

Последваха два изстрела. После още един. Дузина. Здрава престрелка се водеше там. Приличаше на фойерверките на Четвърти юли.

— Трябва ни… Връзката се прекъсна.

— Пърси! — извика Райм. — Пърси…

На екрана се изписа познатото съобщение:

„Не разбрах какво казахте. Моля, опитайте пак.“

Кошмар.

Стивън Кол, със скиорска маска на главата си, облечен в дебелото пожарникарско яке, се беше проснал в коридора на охраняваната къща, зад тялото на един от двамата маршали 46 46 Служител на Федералния съд в САЩ, комуто е поверен отделен съдебен окръг, функциите му са подобни на тези на шерифа; в някои щати висш полицейски или пожарникарски служител. , които току-що беше убил.

Следващият изстрел, този път по-близо до него, откърти част от пода, недалеч от главата му. Противникът му беше един олисяващ инспектор — същият, когото беше видял да наднича през прозореца сутринта. Беше приклекнал до една от вратите и беше прекрасна мишена, но Стивън просто не можеше да се надигне и да го вземе на мушка. Инспекторът разполагаше с два автоматични пистолета, по един във всяка ръка, а на всичкото отгоре беше и добър стрелец.