Джефри Дийвър - Милост

— Четиринайсети април ли?

— Да.

— А убийството е станало на първи май, нали?

— Да.

— Четиринайсети април говореше ли ви нещо?

Лиз поклати глава; Колер си записа нещо.

— Продължавайте.

— Хрубек каза: „Тъкмо убивах един човек…“ Не цитирам точно. Каза нещо като: „Тъкмо убивах един човек. Луната се издигна кървавочервена и в този ден аз бях жертва на конспирацията…“

— Убийството на Линкълн! — възкликна Колер и вдигна вежди.

— Моля?

— Не е ли било в средата на април?

— Мисля, че горе-долу тогава, да.

Психиатърът си записа още нещо.

Лиз забеляза на устните му усмивка, сетне продължи:

— Каза: „Вкараха ми устройства за следене и подслушване. Изтезаваха ме.“ Понякога брътвежите му бяха несвързани, понякога говореше като лекар или адвокат.

Лиз била главната свидетелка на обвинението. Положила клетва, сетне седнала в голямо дървено кресло. На него имало бродирана възглавничка и тя се запитала дали не е правена от жената на посивелия, прегърбен съдия.

— Прокурорът ме помоли да разкажа какво се е случило в онзи ден. И аз го направих.

Показанията й като че продължили цяла вечност. След това научила, че било само осем минути.

Страхувала се от кръстосан разпит от страна на адвоката на защитата. Той обаче не я призовал и Лиз прекарала останалите няколко часа сред публиката.

— Бях способна да гледам единствено найлоновите пликове с камъка, изцапан с кръвта на Робърт, и ножа. Седях в дъното на залата с Тад… — Колер вдигна въпросително вежди и тя обясни: — Бивш мой ученик. От време на време ми помага в градината и оранжерията. Бях казала на всички познати да не идват, но той не ме послуша. Остана там през целия ден. Беше много внимателен. Седяхме един до друг.

Преди показанията младият човек я срещнал в коридора и й дал хартиен плик. Вътре имало жълта роза. Бил махнал бодлите и отрязал дръжката, и я бил увил в мокри салфетки. Лиз се разплакала и го целунала по бузата.

— Дълъг ли беше процесът? — попита Колер.

— Не особено — обясни тя.

Адвокатът не оспорил факта, че Хрубек е убил Робърт. Изградил защитата върху невменяемостта на клиента си — Хрубек бил неспособен да разбере, че е извършил престъпление. Според правилото на Макнотън смъртта се превръщала в дело на Господ, съобщи Лиз наученото по време на делото. Адвокатът дори не извикал клиента си на свидетелското място. Представил лекарски доклади и показания, които били прочетени на глас от някакъв чиновник. Всичко било свързано с неспособността на Хрубек да разбере последствията от действията си.

През цялото време лудият седял прегърбен на мястото си, въртял кичури от косата си между дебелите си пръсти, смеел се и мърморел, изписвал лист след лист с дребни разкривени букви. Тогава тя не обърнала внимание на това, но по-късно разбрала, че той изобщо не бил толкова луд, колкото го мислела — вероятно точно по този начин се беше сдобил с името и адреса й.

Хрубек бил обявен за невинен поради невменяемост. Според Раздел 403 на Закона за психичното здраве бил определен за опасно болен и трябвало да остане за неограничен срок в държавна психиатрична болница, като ежегодно се подлага на прегледи.

— И аз си тръгнах от залата. Тогава…

— Ами инцидента? — попита Колер и събра длани, сякаш ръкопляскаше на забавен каданс. — Със стола.

— Стол ли?

— Той скочил върху някакъв стол или маса.

— А, това ли?

Залата започнала да се изпразва. Изведнъж над разговорите на посетителите и журналистите се извисил гръмък глас. Майкъл Хрубек закрещял. Повалил пристава и се качил на стола си. Вдигнал ръце над главата си и белезниците му задрънчали. Закрещял. Очите му срещнали погледа на Лиз и тя застинала. Охраната успокоила Хрубек и един пристав я избутал набързо от залата.

— Какво каза?

— Казал ли?

— Когато беше върху стола. Какво крещеше?

— Мисля, че просто виеше. Като звяр.

— Според вестниците крещял: „Ти си Ева предателката.“

— Възможно е.

— Не помните ли?

— Не, не помня.

Колер поклати глава:

— Провеждах редовна терапия на Майкъл. Три пъти седмично. При един сеанс той каза: „Предателство, предателство. О, тя е осъдена на гибел. Тя седя в онзи съд и сега е осъдена на гибел. Всички тези предателства. Ева.“ Когато го попитах какво има предвид, той се смути. Сякаш бе издал някаква важна тайна. Не искаше да говори повече. Оттогава е споменавал на няколко пъти за предателство. Знаете ли какво може да има предвид?