Джефри Дийвър - Милост

Хек измърмори към Фенъл:

— Адресът няма да ни помогне много. Тъй де, да не тръгнем да му пращаме поздравителна картичка?

— Зададох му цял куп въпроси — оправда се полицаят.

Хек свали сбруята на Емил. Полицаят изглеждаше дори по-млад от Хлапето и сигурно имаше най-ниския възможен чин. Пътната полиция разполагаше с отделен бюджет за заплати и не уволняваше почти никого. Навремето, когато постъпваше в силите на реда, Хек можеше да влезе безпроблемно там. Но искаше да се бори с истинската престъпност.

— Как е бил облечен?

— С работен гащеризон. Работни обувки. Работна риза. Вълнено кепе.

— Носел ли е яке?

— Изглежда, не е.

— Да е пил алкохол?

— Ами, шофьорът не каза такова нещо. Всъщност не съм го питал. Не ми се стори важно.

Хек продължи с въпросите:

— Да е носил нещо? Торба или оръжие. Тояга?

Полицаят погледна смутено бележките си, сетне Фенъл, който кимна, за да го подкани да отговори.

— Не знам.

— Да е заплашвал?

— Не. Просто говорел глупости, така каза шофьорът.

Хек изръмжа раздразнено. Сетне попита:

— А, още нещо. Колко едър е точно?

— Шофьорът каза около метър и деветдесет и пет — два. Над сто и двайсет кила. Като състезател по борба тежка категория, ако се сещаш. Имал бедра като на бик.

— Бик, значи.

Хек се загледа към тъмното небе на изток.

— Достатъчно силна ли е миризмата? — поинтересува се Фенъл.

— Не е лоша, но по-добре щеше да е, ако беше валяло. Нищо не усилва миризмите повече от влагата.

— Синоптиците го обещават, желанието ти може скоро да се изпълни.

Хек отново погледна Емил и опресни спомените на кучето за миризмата на преследвания с гащите на Хрубек.

— Търси, търси!

Емил тръгна отстрани на пътя, Хек му отпусна каишката, докато не усети възела на шейсетия метър. Едва тогава го последва. Не бяха изминали и двеста метра обаче, когато кучето се обърна и подуши внимателно по посока на една тъмна, порутена барака сред обрасъл в бурени двор. Зловещо място с покрив, покрит с дървени плочки като змийски люспи. На прозореца имаше табела: „Ловна екипировка. Препарирани животни. Покупко-продажба на кожи. Рибарски принадлежности.“

— Мислиш ли, че може да е там? — попита Хлапето и плахо заоглежда тъмните прозорци.

— Трудно е да се каже. Всички тези мърши объркват дори Емил.

Хек и Фенъл заведоха кучетата до един изкривен стълб на оградата и ги завързаха. Извадиха оръжията си, заредиха едновременно и сложиха предпазителите. „Не позволявай отново да ме прострелят — помисли си Хек. — О, моля те. Този път нямам застраховка.“ Този път обаче той не се страхуваше толкова от сметките за лечение, колкото от фаталния куршум.

— Трент, не е нужно да го правиш.

— Като съдя по това, което се говори за този човек, мисля, че имаш нужда от помощта на всеки.

Фенъл кимна, след това махна на Хлапето да заобиколи отзад. Двамата с Хек се приближиха тихо към предната врата. Хек погледна Фенъл, сетне вдигна рамене и почука. Никой не отговори. Хек се наведе напред и надникна през прашното стъкло. Отскочи внезапно.

— О, Боже! — изкрещя пискливо.

Фенъл насочи пистолет към прозореца. Присви очи. Сетне се изсмя. На една педя от мръсното стъкло се издигаше силуетът на огромна мечка, препарирана в най-свирепата си поза.

— Мамка му — прошепна със страхопочитание Хек. — По дяволите, едва не намокрих гащите.

Фенъл посочи табелата, закачена на другия прозорец: „Затворено първите две седмици на ноември. На слука.“

— Тоя обявява на всички, че отсъства. Не е ли чувал за крадци?

— Има си мечка, която да пази. — Хек огледа звяра с възхищение:

— Това е първото, което аз бих откраднал.

След това намериха вратата, разбита от Хрубек. Влязоха предпазливо, като се пазеха един друг. Откриха следи от влизането на невменяемия, но беше ясно, че той вече не е там. Прибраха оръжията си и пак излязоха, Фенъл накара Хлапето да се обади на Хавършам, за да му каже къде се намират и че Хрубек най-вероятно се е запътил към Бостън.

Тъкмо смятаха да продължат към шосето, когато Хлапето извика:

— Задръж малко, Чарли. Ела да видиш.

Хек и Фенъл наредиха на кучетата да седнат и заобиколиха зад бараката, където младежът ги чакаше с ръка на пистолета.

— Вижте тук.

Той посочи работната барака. Предпазителят изщрака.

Хек влезе внимателно. Бараката бе пълна с хиляди боклуци: маркучи, кашони, животински черепи, кокали, изпочупени мебели, ръждясали инструменти, авточасти.