Джефри Дийвър - Милост

„Сигурно съм полудял — помисли си Оуен. — Напълно съм полудял.“ Затвори очи и отново я целуна.

Езикът му проникна между устните й и се преплете с нейния. Тя хвана долната му устна между зъбите си и леко я засмука. Сетне се поколеба и извърна глава.

— Не — нареди той. — Целуни ме.

— Ами ако ни види?

Оуен я накара да замълчи, виждаше, че съпротивата й е престорена. Сякаш рискът да ги хванат засилваше страстта й.

Той хвана блузата й. Едно копче се скъса, падна в краката им и тя потрепери. Дрехата се разтвори и той погали голите й гърди.

— Да не искаш… — започна тя, но той я целуна отново и разтвори длан така, че палецът и кутрето му леко докоснаха зърната й.

С другата си ръка я придърпа по-близо до себе си.

Вдигна полата й и пъхна плата под колана й, оголвайки бледата й кожа. Тя разтвори бедра, но той погали тесните й копринени бикини само веднъж. Взе ръката й, разкопча панталона си и внимателно насочи пръстите й. Беше възбуден до болка. Тя се поколеба, но той нареди:

— Не, по-силно!

И тя се подчини.

След миг той я спря, стисна я силно за раменете и я завъртя с гръб към себе си. Постави ръка на тила й и я натисна напред, сетне смъкна бикините й. Стисна бедрата й и се сля с нея, загубил и малкото си самоконтрол, и започна да се движи енергично. Стисна гърдите й и я придърпа по-близо до себе си. Дъхът й излизаше на пресекулки. Той я захапа силно по врата и усети вкус на пот и парфюм. Жена му присви очи и се притисна по-силно към него, изстена.

Това му даде тласък. Той се отдръпна, остави блестяща струйка по вътрешната страна на бедрото й. Сетне се отпусна върху нея.

Усети движение и си даде сметка, че тя не е преставала да се гали. Отново постави ръце на гърдите й и стисна зърната й. След малко почувства как тялото й потреперва и тя извика името му. Остана неподвижна за момент, сетне се отпусна леко напред и се обърна по гръб. Той се свлече до нея на колене. Останаха на сантиметри един от друг, без да се докосват.

Думите бяха излишни, сякаш щяха да развалят всичко. Той само се наведе над нея и я целуна по бузата. Тя стисна ръката му.

Сетне Оуен вдигна лопатата и изчезна към канавката, оставяйки жена си да лежи като девойка, току-що загубила девствеността си, край тъмното езеро върху купчина чували с пясък.

Лиз Ачисън загледа мрачните облаци, после хвърли поглед към къщата, разтревожена да не би Порша да е станала свидетел на акта им.

Водата се плискаше на няколко крачки от главата й, но въпреки повишаващото се ниво изглеждаше съвсем спокойна.

Тя си пое дълбоко въздух и за миг затвори очи. Какво, за Бога, бе предизвикало постъпката на мъжа й? Оуен бе страстен, това беше вярно, но той също имаше различни настроения. Когато нещо го тревожеше или бе зает, сексът беше първото, от което се отказваше. От последния му набег в нейния край на леглото бяха минали три-четири седмици.

А последното им по-вълнуващо преживяване? В кухнята, в джипа, на двора? Е, не си спомняше. Да е било преди месеци, преди много месеци.

Беше дошъл преди десетина минути с купчина брезентови чували от оранжерията. Тя бе с гръб към него, тъкмо се навеждаше, за да вдигне един пълен чувал, когато чу падането на товара му наблизо и почувства ръцете му върху бедрата си.

— Оуен, какво правиш? — засмя се тя, докато той я притискаше към себе си. Вече беше възбуден. — Не, нямаме време за това. Господи, Порша светна лампите на горния етаж! Всеки момент може да погледне през прозореца!

Той мълчаливо постави ръце на гърдите й и я целуна по врата.

— Оуен, не!

Тя се обърна.

— Шшшт! — Неумолимите му ръце се пъхнаха под полата й.

— Оуен, полудя ли? Не сега.

— Да. Сега.

И го направиха отзад. Поза, която той не обичаше; предпочиташе да я притисне легнала по гръб, безпомощна, да гледа през цялото време лицето й.

Какво му ставаше?

Може би над облаците луната беше пълна. Може би…

Водата се плискаше сякаш в ритъма на бавен танц… каубойските ботуши.

Погледна жълтите прозорци на къщата — от които сега тя, макар и смътно, се виждаше идеално. Беше ли ги забелязала Порша?

И какво от това? Добре, така да бъде. Все пак те са съпрузи.

Тя затвори очи и с изненада установи, че й се спи въпреки адреналина, който все още течеше във вените й, въпреки че трябваше спешно да приключи с пълненето на чувалите. „Ето, това вече е истинско чудо. Мили Боже, забрави за наводнението, забрави за оргазма на поляната… Май съм на път да заспя.“