Джефри Дийвър - Милост

Шефът му прекъсна неловкото мълчание:

— Младият Питър искаше да каже, че през всичките тези месеци Хрубек се проявява като примерен пациент. Седи си тихо, не закача никого.

— Като кукличка е.

Хавършам гръмогласно се изсмя. Той се обърна към Гримс:

— Кукличка, а? Преди малко беше кученце. След малко ще го изкарате ангел. А сега ми кажете какво му има всъщност.

— Параноидна шизофрения.

— Шизофреник? Раздвоение на личността? Виждал съм ги такива.

— Не, не е раздвоение на личността. Шизофрения. Означава, че има халюцинации и не може да се справи със страха и стреса.

— Идиот ли? Забавено развитие?

При тези думи Адлър кипна от професионално негодувание, но се постара да запази спокойствие.

— Не. Коефициентът му на интелигентност е около средните стойности, но не е способен да планира.

Капитанът се изсмя:

— Не може да не е способен да планира, не мислите ли? Щом се е измъкнал от болница за криминално проявени ненормалници!

Адлър стисна презрително устни. Отново усети вкуса на жена си и се почуди дали няма да се възбуди. Това не стана и той се обърна към Хавършам:

— Избягал е по вина на санитарите. Ще бъдат наказани дисциплинарно.

— Струва ми се, че вече са наказани. Поне този със счупената ръка.

— Слушайте, Дон, не можем ли да уредим нещата по тихата процедура?

Капитанът се засмя:

— Какво, да не ви е страх от пресата, господин Три-бягства-за-две-години?

Адлър запази мълчание, сетне заговори тихо, едва чуто в призрачния вой, все още кънтящ по коридорите:

— Слушайте сега, капитане. Престанете да ме предизвиквате. Почти хиляда от най-неоправданите граждани на Североизтока са поверени на грижите ми, а разполагам със средства за лечението едва на една четвърт от тях. Мога…

— Добре, добре.

— … Мога да направя живота на някои от тях по-поносим и да защитя обществото от тях. Правя всичко, което е по възможностите ми с този жалък бюджет. Така че не ми разправяйте, че нямате достатъчно хора.

— Е, всъщност имам.

— Ако за това бягство се разчуе и някой шибан репортер раздуха историята, бюджетът ни ще бъде свит допълнително и дори има опасност щатските власти да помислят за закриване на болницата.

Адлър размаха ръка към стаите, в които пребиваваха злочестите му питомци — едни заспали, други планиращи бягства, трети стенещи, четвърти потопени в безумни кошмари, а може би някои от тях сънуваха нормални сънища.

— Ако това стане — продължи директорът, — половината от тези хора ще излязат на улицата и ще се превърнат във ваш проблем, не мой.

— Успокойте топката, докторе. — Както на повечето висши офицери, кариерата на Хавършам се дължеше повече на способността му да успокоява, отколкото на професионалните му достойнства. — Кажете ми истината. Щом твърдите, че избягалият е обикновен пациент на облекчен режим, ще ви повярвам. Ако ми кажете обаче, че този човек е опасен, ще действам по съвсем различен начин. Каква е истината.

Адлър отново подръпна панталоните си. Запита се дали жена му се самозадоволява толкова страстно, колкото Били Линд Прескот.

— Хрубек е жив труп — каза, гледайки Питър Гримс право в очите.

Младият асистент кимна и добави:

— Замаян е и се движи неадекватно като пиян. — Почуди се коя земна сила го кара да изрече такава лъжа.

— Добре — завърши Хавършам. — Ще го обявя като търсене на изчезнал пациент. Човекът се е загубил и ние се тревожим за сигурността му. Така няма да го обявят по полицейската честота. Тези така наречени репортери няма да му обърнат никакво внимание, не и в такава буря, която отнася покриви.

— Много съм ви задължен, Дон.

— Да попитам сега. Имате ли няколко излишни долара?

— Как така?

— Има един човек, който може би ще ни помогне. Само че не взима евтино.

— Това е държавна болница. Нямаме много пари.

— Сигурно е така. Само че в момента имате избягал откачен, който случайно прилича на проклетия Атила, предводителя на хуните. И така, ще ме изслушате ли?

— О, разбира се, капитане. Разбира се.

Премръзналият и неспокоен Майкъл Хрубек стоеше бос в средата на голям правоъгълник от отъпкана трева. Стискаше ластика на калните си и мокри шорти и гледаше порутената къща пред себе си.

Магазинчето за препарирани животни и ловни принадлежности бе заградено с телена мрежа, закрепена за ръждясали колове. В по-голямата си част мрежата бе полегнала на земята и поради някаква незнайна причина това силно потискаше Хрубек.