Джефри Дийвър - Милост

Накрая разкъса плата и стисна твърдата ръкохватка на оръжието.

— Вече… не… ИЗДЪРЖАМ! О, МИЛОСТ! Той вдигна револвера.

Ярка светлина озари затворените му очи и пред тях затанцуваха кървави сенки.

Някакъв глас му заговори с думи, които не можеше да разбере. Той отпусна пръсти. Вдигна рязко глава и осъзна, че някой му говори, не доктор Ан, нито покойният президент на Съединените щати, нито конспираторите, нито доктор Мъд.

Гласът бе на някакъв хилав мъж около петдесетте, показал глава през прозореца на колата си на по-малко от метър от Майкъл. Явно не беше забелязал револвера и Майкъл бързо прибра оръжието в джоба си.

— Добре ли си, бе, човек?

— Аз…

— Ударил ли си се?

— Колата ми — запелтечи Майкъл. — Колата…

Сбръчканият хилав мъж караше очукан стар джип с избеляло брезентово покривало и пластмасови пластини вместо стъкла.

— Катастрофирал ли си? И не си намерил работещ телефон. Да, да. Повечето са повредени. Заради бурята. Сериозно ли си ранен?

Майкъл си пое няколко пъти дълбоко въздух. Паниката му намаля.

— Не е сериозно, но колата ми е много зле. И без това не беше хубава. Не като стария кадилак.

— Е, хайде, ще те закарам до болницата. Трябва да те види лекар.

— Не, не, добре съм. Само съм се пообъркал. Знаете ли къде е „Седар Суомп“? Улица „Седар Суомп“.

— Разбира се. Там ли живееш?

— Тръгнал съм при едни познати, които живеят там. Закъснявам. Ще се тревожат за мен.

— Е, аз ще те закарам.

— Сериозно?

— Тази китка обаче трябва да се види от лекар.

— Не, просто ме закарайте при приятелите ми. Един от тях е лекар. Доктор Мъд, познавате ли го?

— Не.

— Много способен специалист.

— Е, това е добре. Защото китката ти почти със сигурност е счупена.

— Ако ме закарате, ще съм ви приятел до края на дните ви — заяви Майкъл и се изправи бавно.

Шофьорът се подвоуми за момент, сетне каза:

— Добре… Хайде, скачай. Само внимавай с вратата. Да не си фраснеш главата.

— Оуен е тръгнал насам — обясни Лиз. — Сигурна съм. И мисля, че Хрубек го преследва.

— Защо не отиде просто в някой участък? — попита полицаят.

— Тревожи се за нас, сигурна съм.

Лиз не спомена нищо за истинската причина Оуен да не иска да отиде в полицията.

— Не знам. Тъй де, Стан ми каза…

— Виж, няма какво толкова да говорим — отсече тя. — Излизам и това е.

Полицаят се опита да възрази:

— Ама, Лиз…

Порша завърши мисълта му:

— Лиз, нито не можеш да направиш.

Хек свали смачканата си шапка и се почеса по главата. Когато отново сложи шапката, кичур къдрава коса бе паднал над дясното му око.

Той погледна изпитателно Лиз:

— Вие сте свидетелствали на процеса срещу него, нали?

— Бях основният свидетел на обвинението.

Хек кимна, после каза:

— Аз съм арестувал не един престъпник и съм свидетелствал срещу много от тях. Никой не е тръгнал да ми отмъщава.

Лиз го погледна в очите и заключи:

— Значи сте имали късмет.

— Така е. Само че е доста рядко някой избягал затворник да тръгне да отмъщава. Обикновено гледат да напуснат колкото се може по-скоро щата.

Той явно искаше да изкопчи някакво обяснение, но тя отбеляза:

— Е, Майкъл Хрубек явно не е обикновен престъпник.

— За това съм съгласен — призна Хек.

Лиз свали яркия дъждобран от куката и се обърна към сестра си:

— Ти остани тук. Ако Оуен се върне преди мен, натисни клаксона.

Порша кимна.

— Ъммм, госпожо… Лиз се обърна към Хек.

— С това ще сте доста, така де, лесно забележима, не мислите ли?

— Защо?

— Ами, с това жълто.

— О, не се бях замислила.

Той взе дъждобрана й и го върна на закачалката.

Тя посегна към тъмното си яке, но Хек задържа ръката й.

— Слушайте какво ще ви кажа. Да не си пречим сами. Знам как се чувствате, вече съм преживявал такова нещо. На мен ми плащат, за да ловя хора. Нека аз да отида. Не, изчакайте да довърша. Ще изляза и ще потърся съпруга ви, и ако е някъде наблизо, има голяма вероятност да го открия. Много по-голяма, отколкото ако го търсите вие. И задачата ми ще е много по-лесна, ако не се мотаете наоколо да ме разсейвате.

Гласът му звучеше напрегнато, сякаш очакваше тя да възрази.

Лиз предположи, че основният му мотив е наградата. Въпреки това казаното от него бе вярно. А и дори случайно да открие съпруга си, тя не беше сигурна дали ще е достатъчно убедителна, за да го накара да се откаже от преследването на Хрубек и да се върне у дома. Той не я бе послушал преди; защо да се вслуша в думите й сега?