Джефри Дийвър - Милост

— Не си споменавала — отбеляза развеселена Порша. — Не бих могла да се досетя.

— Страхувах се, че Оуен ще разбере. Нали го познаваш? Знаеш какви го прихващат понякога.

— Откъде накъде ще казвам на Оуен?

— Не съм се опасявала, че ще му кажеш. Просто си мислех, че колкото повече хора знаят, толкова по-голяма вероятност има да се разчуе. — Тя замълча, сетне продължи: — Е, има и още нещо… Срамувах се. Страхувах се какво ще си помислиш.

— Аз? Защо, за Бога?

— Това не е нещо, с което човек може да се гордее.

— Просто се чукахте или беше влюбена?

Лиз се обиди, но въпросът на сестра й, изглежда, беше породен само от любопитство.

— Не, не, не. Не беше само физическо привличане. Ние бяхме влюбени. Наистина не знам защо не съм ти казала по-рано. Трябваше. Прекалено много тайни има между нас. — Тя погледна сестра си. — Оуен също имаше любовница.

Младата жена кимна с разбиране. Лиз се ужаси, че е възможно Порша вече да е научила. Ала не, тя просто определяше Оуен като мъж, склонен да изневерява.

Това също обиди Лиз.

— Е, само веднъж — добави като оправдание.

— Честно казано, Лиз, изненадана съм, че си чакала толкова дълго, преди да си намериш някого.

— Как можеш да говориш така? — възмути се тя. — Аз не съм такава…

Гласът й заглъхна.

— Не си като мен, така ли?

— Имах предвид, че не съм си търсила любовник. Двамата с Оуен се опитвахме да преодолеем онази история. Той се беше отказал от връзката си и ние полагахме съзнателни усилия…

— Съзнателни усилия.

Стори й се, че долавя ирония в думите на сестра си. Въпреки това продължи:

— … полагахме усилия да спасим брака си. И тогава аз просто… хлътнах.

Беше започнала любовната си връзка в доста неподходящо време, в разгара на тежките събития от миналата зима: любовната афера на Оуен, бавната смърт на майка им, все по-малкото удовлетворение, което получаваше от професията си, прехвърлянето на имението… „Най-лошото възможно време — помисли си тя, сетне си рече: — Ако изобщо може да има подходящо време за катастрофа.“

Нейната любовна връзка, за разлика от безоблачната холивудска версия на Оуен, както си представяше неговата, я беше измъчвала. Много по-лесно щеше да бъде, ако нагонът можеше да се отдели от чувствата. Това, разбира се, не й се удаде и тя се влюби. Отначало съзнаваше, че любовта й е подтикната главно от желание за отмъщение. Чувствата й бяха красиви, да, но основното бе, че искаше да отмъсти на Оуен. Освен това, както установи по-късно, просто не можеше да се владее. Хлътна до уши.

— Приключила ли е вече? — попита Порша.

— Да, приключи.

— Е, какво толкова тогава?

— О, нещата са много по-сложни. Аз още не съм ти разказала всичко.

Лиз отвори уста да заговори и за един ужасен миг й се стори, че ще признае всичко. Наистина имаше чувството, че всички мръсни тайни ще се излеят като поток от устата й.

И вероятно така щеше да стане, ако не беше пристигнала колата.

Порша обърна гръб на сестра си и погледна към прозореца.

— Оуен!

Лиз погледна към прозореца едновременно радостна от пристигането на съпруга си и разочарована от прекъсването на разговора със сестра й.

Двете влязоха в кухнята и се взряха през стичащите се по стъклото струйки.

— Не, май не е той — каза Порша.

Светлината от фаровете допълзя бавно по алеята. Лиз се взря в оранжевите отблясъци на рефлекторите от двете страни на пътя. Порша имаше право. Макар че колата не се различаваше добре сред дърветата и храстите, тя виждаше ясно, че е светла на цвят; джипът на Оуен беше черен като дулото на револвер.

Отвори вратата на кухнята и напрегнато се вгледа в заслепяващия дъжд. Колата беше полицейска. От нея слезе млад мъж. Хвърли поглед на колата на Лиз, затънала до половината във вода, и се втурна към кухнята, бършейки малко женствено дъждовните капки от лицето си. Изражението на пълното му лице беше на човек, изпратен на неочаквана и нежелана мисия.

— Лиз. — Той свали шапката си. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но намерихме джипа на Оуен на дъното на едно дере.

— О, Господи!

Тя вдигна ръце и притисна очите си.

— Някой го е блъснал, най-вероятно онзи Хрубек. Психарят. Изблъскал го е от пътя. Прилича на засада.

— Не! Хрубек е тръгнал за Бойлстън. Грешиш!

— Е, ако е тръгнал за Бойлстън, не е с колата, която е откраднал. Защото тя се намира на местопроизшествието със смачкана предница.

Лиз се обърна, без да се замисля към чантичката си върху кухненския плот.