Джефри Дийвър - Милост

Не, бе взела това решение съвсем случайно. Тихата лудост на самотния живот в Манхатън й беше дотегнала: Сандвичите с пуешко и зелева салата за вечеря. Видеокасетите под наем. Измъчените предложения по барове и на частни събирания, поднесени така, сякаш мъжете не знаеха, че е чувала тези думи хиляди пъти. Безсмислените разговори със стройни дългокоси приятелки, които са готови да те зарежат в момента, в който застанеш на пътя им към по-добра кариера или някой лесен мъж.

И така, на първи май тя неохотно взе соленки, пушена сьомга, топено сирене, списания, бикини и плажен чадър и тръгна. Издържа общуването с нелюбезния чиновник във фирмата за коли под наем, издържа натовареното движение, издържа компанията на бедната срамежлива Клер. Подложи се на стреса от пътуването в провинцията. Все пак имаше едно нещо в пътуването, което не се налагаше да изтърпява. Робърт Джилеспи, поне така й се стори в началото, не беше нищо особено. Докато се возеше на задната седалка в джипа му на път за „Индиан Лийп“, тя прецени качествата му и сметна повечето от тях за отблъскващи: не особено привлекателен, доста пълен, прекалено изтупан, прекалено надут, прекалено бъбрив, женен за една кръгла нула.

Порша стигна до извода, че няма логическа причина да го намира неустоим. И въпреки това той беше неустоим. Докато Лиз дремеше на задната седалка до нея, а Дороти нанасяше на ноктите си лъскав червен лак, Робърт разпитваше Порша. Къде живеела, харесвал ли й градът, знаела ли този или онзи ресторант, харесвала ли работата си? Това си беше свалка. И все пак… Очите му играеха възбудено през цялото време. Сега Порша си спомни как си беше помислила: „О, хитър подход. Съблазни ума ми и тялото ми само ще го последва.“

Когато стигнаха паркинга, Порша л’Оберже бе негова.

Докато вървяха по пътеката от паркинга към мястото за пикник, той погледна маратонките й и попита — едновременно предизвикателно и небрежно — дали е съгласна да потичат заедно.

— Може би — отговори тя.

Той прие това за утвърдителен отговор.

— Нека да тръгна преди теб — прошепна й. — Ще се срещнем при старата пещера. Изчакай десет минути, след това ме последвай.

— Може би.

Когато стигнаха до плажа, тя съзнаваше каква власт има над него. Направи няколко бързи упражнения за загрявка и веднага започна да тича, без да го удостои с внимание. Стигна до тесния пролом, за който й бе споменал. До пещерата имаше борове, а под тях — привлекателно гнезденце от зелени и червеникави иглички. Порша седна на един камък и се зачуди дали Робърт ще я последва. Може би щеше да си отмъсти за безразличието й, като остане с жена си и Лиз. Ако го направеше, щеше да й се издигне в очите. Порша л’Оберже обаче не изпитваше особено желание или нужда да уважава мъжете, особено такива като Робърт Джилеспи, и реши, че предпочита той да се покаже колкото се може по-скоро. Ако не го направеше, щеше да му почерни деня. Тя огледа малката поляна, потънала в сянката на отвесните бели скали. Небето се беше покрило с облаци. Тук не бе романтично като някой плаж в Корасао или Насау. От друга страна, тук по земята не бяха захвърлени използвани презервативи.

Тя се смъкна от камъка върху леглото от иглички, скрити от пътеката от високи храсти и млади фиданки. Мина половин час, после четирийсет минути и накрая Робърт дотича. Беше задъхан и спечели много допълнителни точки, като не упрекна Порша, че е пренебрегнала инструкциите му. Втренчи се в гърдите й, все още трудно си поемаше въздух.

Тя се засмя:

— Какво има?

— Жена ми каза, че са ми пораснали цици.

Порша смъкна фланелката и сутиена си:

— Да ги сравним.

Те легнаха под боровете. Робърт я целуна силно и започна да гали зърната й с опакото на дланта си. Стисна ръцете й и ги постави върху гърдите й. Езикът му запълзя към пъпа й, сетне се плъзна по бедрата й. Спря на коляното й и започна да я гъделичка предизвикателно. Порша не издържа, стисна главата му и я издърпа уверено между краката си. Вдигна бедра и отпусна глава на земята, в косите й се заплетоха борови иглички. Притвори очи, загледа се в преминаващите бързо над тях облаци и затаи дъх. Той се отпусна върху нея, впи устни в нейните. Тъкмо бе сключила крака около кръста му и членът му проникваше дълбоко в нея, когато близо до главите им изпращя съчка.

Клер се показа между дърветата на два метра от тях и застина изумена. Закри потресено устата си с ръка.

— О, мили Боже! — възкликна Порша.

— Клер, скъпа… — започна Робърт и застана на колене.