Любен Дилов - Пътят на Икар

— Благодаря за съвета — отвърнах аз с последния остатък от гордостта си. — Но вие не ми отговорихме на въпроса. Кое ви дава право да мислите…

— Това, че ви познаваме — прекъсна ме той безцеремонно. — Вие сте тръгнали да търсите разумни същества, които хем да са като вас, хем да са на по-низш етап в развитието си. За да укрепите своето самочувствие на господари. Ето кое търсите, макар да не го признавате дори пред себе си! А такова самочувствие ви прави самотни в Космоса и затова все пак сте готови евентуално да срещнете и една по-висша цивилизация, ако носителите й поне отчасти приличат на вас. И си внушавате, че искате да им предложите приятелството си, а в същност ще им предложите готовността си за робство. Защото робското чувство все още живее в тъканта на земната ви материя, еволюцията ви още не го е надмогнала, още не ви е направила истински господари. Но пак… при условие че поне в нещичко приличат на вас. Не приличат ли на вас, вие ще се опитвате да воювате с тях, както някога сте се изтребвали помежду си заради цвета на кожата и заради различните си вери, както са воювали робите, решили, че е време да станат господари.

— Вие по-висша цивилизация ли сте? — запитах аз, а би трябвало да запитам «за по-висша ли се смятате?», но нали ти казах, всичко у мен беше омекнало.

— Да — отвърна той с невъзмутимостта на междугалактичните пространства. — Ние сме най-висшата цивилизация.

— А защо досега не сте ни посетили? Защо не ни помогнахте, щом не сте одобрявали развитието ни?

Той се усмихна с тая усмивка, която отначало едва не отпращаше ръката ми към плазмения пистолет, а сега парализираше мускулите ми:

— Браво, Алек, ето че сам стигнахте до предмета на нашия разговор! В Галактиката има един принцип, на който вие ще трябва безусловно да се подчините. Това е принципът за самостоятелната еволюция на цивилизациите. Значи в случая не може да става дума за одобряване или неодобряване на нечие развитие, а за проста констатация.

— Кой е наложил този принцип?

— Същият, който е наложил на звездите да се движат по определени орбити. Значи никой. А ние само сме го открили и държим да не бъде нарушаван.

— Но с какво право?

— С правото на най-висшите. В нашата мила Галактика има много цивилизации, и по-низши, и по-висши от вас. Всички те, включително и вашата Земя, са под охраната ни. Вие, естествено, може да ги изучавате отдалеч, средства за това не ви липсват, ще си създадете навярно и още по-съвършени. Но доближите ли се до някоя от тях с намерението да установявате контакт, ще бъдете предупреждавани, ако не се подчините, ще бъдете унищожени…“

Погледнах към рухналия в бандажите Алек и си помислих, че навярно именно това е накарало бедния му мозък да стигне до налудничавото решение на всяка цена да мълчи. Едно героично решение, което е целяло да предпази Икар от малодушие в постигането на неговите цели. А може и загадъчното самоубийство на Нила да е изиграло тук някаква роля, но… в същност, що за глупости? Та аз още не знаех истина ли е това, което разказваше магнитната струна, или е само плод на един предварително побъркал се мозък, заболял от самотата си?

„Слушайте, това е нечовешко — викнах му аз — говореше Алек Дери от магнитния запис. — А той отново се усмихна любезно:

— Нечовешко е, Алек, но в Космоса не живеят само човеци. Издухайте земната си гордост през дюзите на вашия Икар, ако искате пътешествието ви да бъде резултатно. Вие идвате от опашката на нашата Галактика, от една далечна нейна провинция, а самочувствието ви е непомерно развито. Ние разбираме, пространството около вашето мъничко слънце е станало тясно. Има безброй незаети звездни системи, разселвайте се по тях, живейте си, множете се и се развивайте по своя си път, ала другите не закачайте.

— Но ние сме тръгнали и с една мисия — възразих кротко аз, защото у мен все по-силно нарастваше чувството за унизеност. — Да помогнем на тия, които са по-назад от нас, да се поучим от тия, които са по-напред, да им предложим своето братство и заедно да вървим към общата цел, към истината за Вселената.

— Знаем — каза той. — Познаваме добре вашата етика. Но тя е непригодна за Космоса. Ако сключим сега с вас вашето братство, вие ще тръгнете по нашия път, защото ние сме по-силни и по-знаещи. А този път може да е погрешен, нали? Може да не води към оная истина, която сте призвани да търсите вие. Свободно и абсолютно независимо развитие на цивилизациите, а не евтиното ви братство, което води до общи заблуди, ето това е законът на Галактиката.