Любен Дилов - Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

„Това беше — казва той за току-що разгромения националсоциализъм — най-новата националистическа форма на немската отчужденост от света, на немската отдалеченост от световните въпроси, на дълбокомислената отреченост от всемирните събития; ето това и в съчетание с един своеобразен еснафски универсализъм, ако може така да се каже, космополитизъм по домашни чехли, характеризираше в предишните времена душевния облик на немеца. На тая душевна нагласа, на тая отчуждена от външния свят провинциална немска космополитност винаги е било свойствено нещо призрачно шутовско и страшновато загадъчно, никакъв потаен демонизъм и поради своя произход аз усещах това особено осезателно. Още си спомням оня затънтен край на света, немския град, откъдето вълната на живота ме пренесе тука и където протече моето юношество: старинния Любек — някога преддверие на Ханзата, разположен близо до Балтийско море, основан в първата половина на 12-и в. и получил от Фридрих Барбароса през 13-и в. прерогативите на свободен имперски град. Неговото необикновено красиво кметство, където често заседаваше моят баща, е било завършено в същата година, когато Мартин Лутер заковал своите тезиси на вратата на крепостната църква във Витенберг, тоест в самото начало на новото време. Но подобно на Лутер, религиозния реформатор, който по начин на мислене и светоглед си оставал в значителна степен човек на Средновековието и цял живот се сражавал с дявола, така и животът в протестантския Любек — и дори на тоя Любек, който впоследствие влезе като републикански елемент в състава на Бисмарковата империя — е бил белязан с печата на дълбокото готическо Средновековие; аз имам пред вид тук не само панорамата на града с неговите кули и бойници, порти и крепостни стени, не само фреската с изображението на танца на смъртта в катедралата «Света Мария», навяваща на зрителя хумористично зловещ ужас, криволичещите и сякаш омагьосани улички, нерядко носещи още названията на старинните занаятчийски цехове — «Камбанарийска», «Месарска», — и живописните бюргерски домове. Не, в самата атмосфера на града е останало нещо от духовната нагласа на хората, живели, примерно, в последното десетилетие на 15-и в. — истеричността на отиващото си Средновековие, нещо като скрита душевна епидемия. Странно е да се говорят такива неща за един съвременен търговски град, напълно трезвен и благоразумен, но човек има чувството, че всеки миг оттука може да потегли я някой детски кръстоносен поход, я да се завърти някое ново свети Витово хоро или да тръгне процесия на мистически екзалтирана тълпа, или нещо друго от тоя род — накратко казано, усещаше се средновековната истерична напрегнатост, потиснатата душевна предразположеност към фанатизъм и безумие…“

В този твърде суров, но точен анализ може да се съзре причината защо в Германия не побеждава ханзейската отвореност за света и републиканският дух, които днес градове като Хамбург и Любек, обявили се след последната война отново за „свободни“, се мъчат да представят за своя традиция. По-вярно би било да се говори за създаване, отколкото за възстановяване.

(Любопитно беше, че придружителката ни от Хамбург въпреки доктората си по филология знаеше непростимо малко за Томас Ман, но не пропусна да ни разкаже за „чудото“, извършило се в Любекската катедрала: по време на въздушно нападение в катедралата попада бомба, по не избухва.)

Томас е още гимназист, когато неочакваната, ранна смърт на бащата предизвиква решителен поврат в живота му. Нито той, нито по-големият му брат показват желание да продължат търговската дейност на бащата и майката ликвидира фирмата и се премества с децата си в Мюнхен — доказателство, че южняшката й кръв все пак не е била особено щастлива в студения и неприветлив Север. А столицата на обичащите изкуството баварски крале по онова време е най-артистичният немски град и социално най-спокойният.

Втората половина на 19-и в. в Германия се характеризира с бурно развитие на индустриалния капитализъм и с опрусяването на цяла Германия, след като Бисмарк обедини отделните държавици под егидата на кайзер Вилхелм. Настървилата се от победата над Франция през 1872 год. и бурно замогнала се кайзерова империя вече надига глас за ново преразпределение на световните пазари, което ще я доведе и до Първата световна война. Буржоазната революция през 1848 г. е разбита, но са бити всъщност нейните исторически неустойчиви идеи; иначе немската буржоазия твърде лесно се примири и врасна в специфичния строй, който пруският дух с неговата милитаристична дисциплина, волева нагласа и кастов морал създава в Германия. А този строй е толкова резултатен в периода на установяването му, че дори един Хегел обявява пруската монархия за най-съвършеното държавно устройство.