Любен Дилов - Тежестта на скафандъра

Не ни пуснаха на кораба. Не ни пуснаха да влезем дори в шлюзовите му камери. Наредиха ни да прикрепим космолета за корпуса на кораба и той веднага потегли. Общият звездолетен съвет бе решил, че не бива да слизаме сега на планетата. В този преломен за нея момент нашата поява, макар и само на небосклона й, би надушила естествения ход на нещата там. Щяхме да се върнем по-късно, когато тя може би ще е намерила вече своя нов път.

Налагаше се да изседим с Вейо сами дългия карантинен срок. Предстоеше ни мъчителна скука и още по-мъчителни размишления върху изминалите събития и върху „естествения ход на нещата там“, където сигурно вече се създаваха първите легенди за гибелта на един бог. Но аз се чувствувах ужасно изморен от цялата тая история и най-вече от собственото си въображение. Затова предпочитах да прекарам тия месеци в анабиоза, в онова остроумно изобретение, което почти ни изравнява с нашия извечен враг — мъртвата материя. Неуморимият щурман волю-неволю трябваше да избира между пълната самота и чудесния изкуствен сън на мъртвите, съня без съновидения. И той го „предпочете“.

На космолета останаха да будуват двата психоробота. За тях случилото се не означаваше повече от една привична всекидневна работа. Както и за всички ония уреди, които през цялото време обективно и хладнокръвно записваха, заснимаха и съхраняваха историята на нашата експедиция. Който се интересува от тяхната обективност, може да я получи в архива на Института за галактически проучвания. Моята работа свършва дотук и аз се надявам читателите да проявят малко великодушие към възможностите на един млад лекар, имал щастието или нещастието да попадне за пръв път в центъра на подобни събития.

© 1969 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Издание:

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Поредица „Библиотека Галактика“ №43

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2685]

Последна редакция: 2009-03-12 10:46:39

Преводът (от нем.) е на автора. В българското издание на „Фауст“ заради спазване на метриката и римуването точното съдържание на стиховете е променено.