Любен Дилов - Тежестта на скафандъра

Никога и никому не бях говорил така грубо, а камо ли на нашия евристик, най-умния и най-добросърдечния човек на кораба! Координаторът промени намерението си:

— Какво ще кажете, да продължим ли обсъждането на този въпрос?

Останалите кимнаха.

— Монида, ти ли ще говориш?

— Нека докторът изложи мнението си за теорията на контакта. Изглежда, има ново мнение — отвърна евристикът с любезна усмивка.

Заседанието явно отиваше по дяволите, превръщаше се в обикновен спор, но аз трябваше да издумам най-после всичко онова, което ме безпокоеше от няколко дена.

— Убеден съм, че това мнение не е ново, че то е вече в главите на всички ни — рекох аз, след като бавно, на малки глътки, изпих цялата чашка тоник. — Кога е създадена теорията за контакта? Преди да имаме какъвто и да било контакт с извънземни същества. Кога е създаден кодексът на космическото право? Още по-отдавна. Кой ги е измислил? Чии интереси защищават? На хората. Рони, дай ми още тоник!

— Стига се налива, че ще прегракнеш от патос — обади се Вейо откъм пулта на Гемо, но никой не се засмя.

— Кодексът на космическото право — продължих аз, — този наш кодекс, подчертавам „наш“, е абсолютно нереален. Той е имал някакво значение само в началната ера на космическите изследвания. Тогава, като договор между две конфликтуващи помежду си половини на човечеството, той е охранявал техните интереси и интересите на самия Космос, ако може така да се каже. Когато изчезва политическото разделение на Земята, изчезва и правната основа на кодекса. Човечеството е само̀ и се разпорежда както си ще в пространството. Кодексът се превръща в нещо като правилник за движение по улиците. Следователно, докато не се появи една насрещна договаряща сила, нашето космическо право си остава едностранчиво отражение на нашите интереси…

Не само че не говорех с машинния език на нашите заседания, но изобщо нарушавах правилата за общуване по време на експедициите. Педантичната елегантност на фразата и вежливостта бяха задължителни дори при най-обикновения разговор, защото поддържат самодисциплината на духа. И всеки лекар гледа на езиковите прегрешения като на признаци за възможно душевно разстройство. Ако трябваше сам да си определям диагнозата, би трябвало да се поразтревожа.

— Помисли, Монида — викнах на нашия евристик. — Ние си въобразяваме, че сме взели пред вид интересите и на непознатите ни цивилизации, които бихме срещнали някога. Обявяваме принципи за ненамеса в еволюцията на другите, за сътрудничество само в празното пространство, за овладяване само на незаети космически тела, лежащи извън пространствените интереси на определена цивилизация, но… но си запазваме правото да изучаваме всичко и всички. А какво ще рече да изучаваш? Та това е първата стъпка към завладяване. Ето, ние идваме, за да установим контакт, но ако тая цивилизация не се нуждае и не желае такъв контакт? Ще се върнем ли, или ще ги принудим към контакт? Отговорът е излишен, защото е все едно. Самото ни идване тука е вече принуда към контакт. Контактът е установен и никога не ще бъде вече прекъснат, защото нито те, нито ние ще можем да си върнем спокойствието, след като сме научили за общото ни съществование в тая част на Галактиката. Но философските въпроси за контакта мен не ме интересуват. Аз съм длъжен засега да виждам само опасностите. Ние не сме нищо друго освен една разузнаваческа торпила, една жива сонда, чието единствено предназначение в случая е с цената на всичко да проучи кой и какво живее на тая планета. Моята задача е това да не стане с цената на всичко. Толкоз!

Млъкнах, без да съм казал и половината от това, което исках още да кажа. Изведнъж ми стана обидно, загдето влагах толкова старание да ги убеждавам в нещо, което те сами трябваше да разберат.

— Ти, Монида? — кимна координаторът към евристика с равнодушието на психоробот.

Главният ни теоретик окончателно ме съсипа:

— Нека докторът не се засяга, но в момента мислех за друго. Ако предположението му, че виденията са индуктирани, се потвърди, аз ще бъда радостен. Засега виждам три варианта. Или те знаят вече в общи линии какво представляваме и затова си служат с такива средства, или ги употребяват наслука, но тогава са способни на нещо, на което сме способни и ние, или — то също е допустимо — това е тяхната тревога при нашето наближаване, която ние телепатично сме възприели. И в трите случая обаче това говори за сходно устройство на тяхната висша нервна система с нашата. Значи… ще се разберем. Ако сме достатъчно умни и деликатни, конфликт няма да има. А по това, което говори докторът, ще помисля. И всички трябва да помислим. Дискусията ни върху теорията на контакта едва сега започва. Само че спокойствието е първото условие, за да бъде тя резултатна.