Любен Дилов - Да избереш себе си

— Мили гости, бъдете весели, не е нужно да се преструвате! Това не е брак по сметка, никой няма сметка от него, а по истинска любов! Освен това любовта ни не е от вчера, така че няма нужда и да ни жалите. А защо чак сега се женим, то си е наша работа! Ваше задължение е да пиете и да се радвате. Ясно ли е?

Подканяше ги познатият им Даниел Димих, който въпреки страданието си умееше да превръща своите директорски нареждания или приятелски призиви в шеги, без с това да ги обезсилва. И всичко се струпа около новата инвалидна количка, която Институтът бе подарил на директора си за сватбата. Странната младоженска двойка бе изместена от центъра на всеобщото внимание. С пресилено гръмогласие Димих твърдеше, че се чувствал великолепно в нея, усърдно демонстрираше удивителната й повратливост, невероятните възможности.

Тя действително бе способна да извършва повечето допустими за един автомат маневри само с докосване на иконките върху дисплея с течни кристали с каква да е част от ръката, а някои важни команди приемаше направо от биотоковете, които, иначе твърде анемични, пошавваха с мозъчните желания в мускулите над лактите му. Вратите и уредите в жилището също бяха преустроени и подчинени на дистанционното управление, изведено в монитора й. А в него освен малкия работен компютър, освен говорния апарат, превръщащ в думи немощните звуци, приемани от „колието“, скрито в яката на ризата му, имаше и специално миниатюризиран видеокомплект, чрез който Димих можеше да разговаря с когото си поиска по цялото земно кълбо, да поиска справки от която и да е библиотека или информационна банка, да участва в работата на Института си, без да напуска своя дом.

Въпреки подложената възглавница Димих изглеждаше смален в по-обемистия заради множеството си функции инвалиден стол. Лицевите му мускули бяха вече доста обездвижени от болестта, та шегите му често прозвучаваха зловещо през невидимия говорен апарат. Двете чаши шампанско, които изпи, бяха намацали бузите му безразборно с червени петна, придавайки му страшновата гротескност. Усетил това, за да избави гостите си за известно време от себе си, той натовари и четирите близнаци на сестра си върху поръчаните странични седалки и лудо подкара из просторния апартамент. Децата, отърсили се от непривичната им роля на шаферчета, щастливо се разпищяха. А гостите лакомо се нахвърлиха върху пребогатата трапеза, която сигурно можеше да нахрани пет пъти повече хора, сякаш търсеха там спасението си. Фирмата за домашни тържества бе се постарала не само нея, а цялото жилище да направи примамливо и красиво. Множеството лампиони, гирлянди и цветя допълнително се силеха да излъчват веселие, но гостите се отпуснаха едва когато младоженците демонстративно се оттеглиха.

Почти в движение Димих хвърли племенниците си на килима така, че те се струпаха на безразборна купчинка. После приближи до групата, където стоеше Рут, и безцеремонно я блъсна с количката в подколенните стави, събори я върху освободената странична седалка. Надвика кипналата зад гърба му детска врява:

— Уважаеми гости! Според обичая сега младоженикът би трябвало да вземе на ръце булката и да я пренесе в спалнята. Поради някои познати ви обстоятелства обаче предвиждахме младоженката да пренесе на ръце младоженеца. Като ще е равенство, равенство да е, нали така! Но понеже ми подарихте такъв вълшебен стол, ще възложим ритуала на него.

След което отправи инвалидната количка с имитация на тържественост към широко разтворените врати на спалнята. От рамката й повторно се провикна:

— Разрешено е да се стреля само през прозорците. Ще се извършва брачното тайнство.

Едни се засмяха — никой не носеше нещо за стреляне, а въображението им бе закъсняло да си представи как би се извършило такова „тайнство“ между двамата. Другите, като не знаеха какво да правят, смутено изръкопляскаха. Дверите на спалнята безшумно се затвориха от невидимите ръце на дистанционното управление, но шумът в стаята вместо да отслабне, рязко се усили — болезнено доказателство, че тъкмо младоженците бяха пречили на гостите си да се почувстват като на истински сватба.

Може би затова Рут побърза да се изхлузи от страничната седалка. Стъпи на елегантно тесните си обувки, въздъхна треперливо, леко се олюля, оправи полите на скъпата и прескъпа булчинска рокля. След като и това свърши, не й оставаше друго, освен да срещне тъгата в неговите очи, да им се усмихне поуплашено.