Любен Дилов - Незавършеният роман на една студентка

— Слушайте, я направо ми разкажете коя сте, та да не се опитвам пак да ви връзвам!

— Но защо трябва да ме връзвате, аз нищо…

— Ако бях ви вързал… Знаете ли тоя сом откога го дебна!

Миловидното й лице изглеждаше до плач разкаяно.

— Не ми се сърдете! И не казвайте никому за нашата среща! Не я записвайте и не я заснемайте, ако носите снимачен апарат в себе си. Много ви моля!

Кирил захвърли пръчката и тръгна подире й.

— Сега вече няма как да не ви вържа! Чак такава тайнственост.

— Прекалено е сериозно, повярвайте ми! Аз не бива дори да разговарям с вас.

— Толкова ли е ревнив съпругът?

— И до машината не се приближавайте повече, моля ви!

Каза го без заплаха, но тъкмо всичките тия искрено звучащи умолявания го накараха да се спре. А тя пак така тъжно му махна с ръка, изтича към щръкналата насред поляната машина и с един скок изчезна в люка й. Без шум и с една балонна лекота машината веднага се вдигна на около стотина метра височина. Постоя там по същия невероятен начин, сякаш за нея не съществуваше гравитацията, и се върна на полянката. Кирил успя да улови в прегръдката си скочилото момиче, без то, разбира се, да имаше нужда от помощ. То обаче омекна на гърдите му и се разхълца.

— По… повреда някаква!

— Спокойно, ще я оправим! Само ми кажете…

Момичето рязко се изтръгна от прегръдката му.

— Нищо не бива да ви казвам! — И се хвърли по очи на тревата и замря в непонятно отчаяние. Кирил приседна край нея.

— Искам само да ви помогна.

— Не можете.

— Аз съм машинен инженер. И не от най-лошите.

— Още по-лошо! — изхлипа смайващата пилотка на не по-малко смайващата машина.

Той погали шлема й, което тя едва ли усещаше.

— Ама ще се разплача и аз!

Тя мигом се обърна на хълбок. Изглежда, любопитството й бе по-силно от всичко.

— Вие ли?

— Амиии… много ми е мъчно, като ви гледам как страдате. Сигурно съм се влюбил.

Очите й удивено се разпериха и от мокротата станаха двойно по-хубави. Прищя му се да ги целуне, но само им прошепна:

— Много сте красива!

— Шегувате се! В Института аз съм най-грозната.

— Какъв институт, за манекенки ли?

Тя не разбра и тази му шега.

— Не, по история на древните векове. Но какво ще правя сега!

Очите й се донапълниха с нови сълзи.

— Аз наистина искам да ви помогна. Защо не ми се доверявате?

Тя най-неочаквано прихна, засмяха се и всичките сълзи по бузите й. Изобщо в повечето нейни реакции имаше нещо доста инфантилно.

— Единственият начин да ми помогнете е да взривим заедно машината, а след това да ме вземете за съпруга. И както в една стара приказка, никога, никога да не ме питате коя съм.

Той разигра етюд по трагично колебание.

— Едното съм готов веднага…

— Кое? — цъфна отново неубиваемото й светло любопитство.

— Да ви взема за съпруга. Но за машината е нечовешко. Аз съм се учил да създавам машини, не да ги унищожавам. Впрочем, каква машина е тя?

— ТПС — възтържествува тя вече съвсем по детски над недоумението му. — Видяхте ли? Даже не знаете какво е ТПС, а искате да го поправите! Темпорално превозно средство! Или: хронолет. Във вашия век май още му казват машина на времето.

— Хайде да не се будалкаме, а! — рече инженерът. — Мило момиче…

— Какво да не се?

— Вашето отношение ме огорчава.

— Но вие така бързо ли се влюбвате?

— За препатил като мене мъж наистина е бързо.

— А бихте ли могли още сега да ме целунете? Сега? Веднага?

Той сграбчи раменната й, вдигна я цялата към себе си и захапа устните й. Държа я така, докато тя, загубила дъх, като риба се заогъва в ръцете му.

— Хей, вие май наистина вече ме обичате?

Лудо ли беше това същество, или ненормално доверчиво? Та всеки мъж би могъл и два пъти по-страстно да целува жена, без да изпитва капчица друго чувство към нея освен голото моментно пожелаване! Кирил обаче усещаше, че желанието му не е нито моментно, нито съвсем голо, а шантавото й възторгване го засегна.

— Ама вие така ли проверявате мъжете?

— О, не! Дадох ви възможност сам да проверите себе си. — Тя сигурно изтълкува погрешно стъписването му пред вицово абсурдния й отговор и се обезпокои. — Но да не би вие… Искам да кажа, във вашия век може би сте в състояние да се целувате и без любов?

Ако край тях не стърчеше също така абсурдната машина, извършила пред очите му кратък, но немислим полет, инженер Монев окончателно би решил, че това момиче е смахнато.

— Не усетихте ли любов в целувката ми?

Постара се да изглежда обиден, но вътрешно си стискаше палци да не му поиска повторна проверка; трудно е да целуваш побъркана жена, колкото и красива да е!