Самуел Дилейни - Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни

— Аз бях свързана с тях няколко години, и то не косвено. Преди да ме приемат на работа в Специалния отдел, работех в Отдела за борба с наркоманията. Двадесет и четири часа в денонощието се занимавахме с наркомани и пласьори. За да хванеш едрите, трябва да дружиш с дребните. За да хванеш акулите, трябва да се пазариш с едрите. Налагаше се да ставаме и лягаме с тях, да говорим на техния жаргон, по цели месеци да живеем в едни и същи кооперации с тях. — Тя се отдръпна, за да мине някакъв младеж. — Докато бях в Отдела за наркотиците, два пъти ме лекуваха от морфинова интоксикация 11 11 интоксикация — отравяне на организма, което може да бъде причинено и от образувани от самия организъм отрови . А бях една от най-добрите.

— Защо ми разправяте това?

— Ето защо. Вие и аз се движим в едни и същи кръгове, макар и всеки в своята област. Доста ще се учудите, ако разберете колко общи познати имаме. Не бива да ви прави впечатление, ако се срещнем на Площада на Непобедимите в Белоун, а след две седмици ни запознаят на прием в Лакс на Япет. Орбитите, по които се движим, обхващат не една планета, и наистина са идентични и не особено широки.

— Да вървим — не мога да кажа, че гласът ми трепереше от възторг. — Ще ви почерпя със сладолед.

Тръгнахме по коридора.

— Знаете ли — продължи Мод, — ако все пак успеете достатъчно дълго да се изплъзвате от Специалните отдели и тук, и на Земята, в крайна сметка ще имате огромен, стабилно растящ доход. Ще минат няколко години, но това е напълно реално. В момента и двамата нямаме причини за лична вражда. Просто в един прекрасен ден може да достигнете положение, при което Специалният отдел ще изгуби интерес към вас като към потенциална жертва. Ще продължаваме да се срещаме — понякога случайно, друг път — преднамерено. Получаваме огромно количество информация за хора, достигнали високо социално положение. Освен това, именно ние сме в състояние да ви помогнем.

— Пак редите пасианс от холограми.

Тя вдигна рамене. От слабата, отразена светлина на Нептун лицето й изглеждаше точно като на призрак. Когато стигнахме до изкуствено осветеният град, тя каза:

— Скоро срещнах двама ваши приятели — Луис и Ани.

— Певците?

Тя кимна.

— Честно казано, не ги познавам добре.

— Затова пък те знаят доста неща за вас. Сигурно са ги научили от един друг Певец — Хоук.

— Не знаете ли какво става с него?

— Преди два месеца четох, че се е възстановил. Но оттогава нямам информация.

— Това и аз го знам.

— Видях го само веднъж, след като го измъкнах.

Двамата с Арти напуснахме залата преди Хоук да спре да пее. На другия ден чух от аудиовестниците, че когато Песента е била към края си, той свалил сакото и скочил в басейна.

Пожарникарите веднага се втурнали към него, хората сновели из залата и надавали отчаяни вопли. Успели да го спасят, но седемдесет процента от тялото му имало изгаряния от втора и трета степен.

Упорито избягвах да мисля за този случай.

— Вие ли го извадихте?

— Да. Бях в хеликоптера, който кацна на покрива. Мислех си, че моето появяване ще бъде приятна изненада за вас.

— А-а — изкоментирах аз. — И как успяхте да го измъкнете?

— След като двамата с Арти тръгнахте към изхода, неговите хора успяха да прекъснат движението на асансьорите над седемдесет и първия етаж. Затова влязохме в залата след като сте напуснали сградата. Точно тогава Хоук се опита…

— И точно вие го спасихте?

— Пожарникарите в този район не са виждали пожар повече от дванадесет години. Според мен дори не знаят как да се оправят със снаряжението си. Казах на моите момчета да пуснат пяна в басейна, след което… Наложи се сама да вадя момчето…

Какво можех да кажа? Вече почти една година се стараех да забравя тази случка и почти успях. В края на краищата не съм бил там. Нямаше ме! Това не ме касае…

Мод продължи:

— Искахме да ви хванем чрез него. Но дори нашият отдел не е способен да разпитва кървав къс месо…

— Предполагах, че агентите на Специалния вербуват Певци, но, честно казано, не вярвах…

— Всички използват Певците, нали? Впрочем… Да не говорим за това. Днес трябва да се смени Думата.

— Случайно Луис и Ани да са ви съобщили новата?

— Видях ги вчера, а и старата Дума е в сила още осем часа. Освен това съм убедена, че не биха ми я казали за нищо на света.

Тя ме погледна и се намръщи.

— Хайде — казах аз. — Да изпием по една сода. Ще си придадем безгрижен вид, ще побъбрим и ще послушаме какво говори другия. Вие ще се опитате да измъкнете от мен компромат срещу собствената ми персона. Аз ще се постарая да не ви доставя това удоволствие и на свой ред да чуя нещо интересно. Ами ако изведнъж се съжалите и небрежно ми подхвърлите как да се опазя от вашите агенти?