Самуел Дилейни - Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни

И понятие нямах какво може да направи момчето, затова — Бог ми е свидетел! — направих крачка след него, но оня Хоук ме дръпна за ръката и просъска:

— Стой тука, идиот!

Направих крачка назад. Арти натискаше с гръб бутона за отваряне на вратата.

Хоук се хвърли в басейна с главата напред. Добра се до четириметровите решетки и се опита да се покатери върху една от тях.

— Тоя жив ще се опече! — прошепна Арти.

— А-ха — казах аз, но не мисля, че цинизма на междуметието ми стигна до съзнанието му.

Хоук застана до огромния мангал. После нещо се счупи, нещо се хлъзна, нещо падна… С оглушителен звук пламъкът се изсипа във водата.

Черна стрела със златисто острие — Хоук скочи.

Когато се включи сигналът „Тревога“, едва не отхапах собствената си буза. Към нас идваха четирима униформени. Някакви хора пресякоха залата в срещуположна посока. Като видя пламъците, една от жените пронизително изпищя. Въздъхнах с облекчение, защото реших, че килимът, стените и тавана са направени от огнеупорен материал. Но все още не можех да схвана същността на това, което става на някакви си двадесет метра от мен.

Хоук изплува на повърхността в края на басейна — само там нямаше огън. Притисна лицето си с длани и се прехвърли на килима. Доста време се въргаля, след което се изправи.

От другия асансьор излязоха пътници, зинаха от учудване и се ококориха. Появиха се и пожарникари. Сигналът „Тревога“ ставаше все по-силен.

Хоук се обърна и огледа хората в залата. Петнадесет човека. Около него килимът подгизна. Капките по косата му блестяха от отраженията на огъня.

Удари с юмруци по бедрата си, пое дълбоко дъх и сред грохота, сирената и шепота започна да Пее.

Двама се втурнаха обратно в асансьорите. На вратата се появиха нови хора. След половин минута всеки асансьор свали по още десет човека. Сетих се, че в сградата се разнася вестта, че в залата пее Певец.

Хората прииждаха. Огънят вилнееше, пожарникарите се суетяха, а Хоук, широко разкрачен върху синия килим до горещият басейн, пееше — за един бар близо до Таймс Скуеър, където е пълно с крадци, наркомани, побойници, пияници, проститутки (твърде стари, за да успеят да се продадат) и техните клиенти (мръсни, одърпани скитници). В този бар миналата вечер станал масов побой, някакъв старец бил пребит до смърт.

Арти ме дръпна за ръкава.

— Какво?

— Тръгваме.

Вратата на асансьора се затвори зад нас.

Бавно се промъквахме през замрялата в екстаз тълпа, като от време на време спирахме, за да погледаме и послушаме заедно с другите. Но в подобна обстановка е невъзможно да се оценят достойнствата на Хоук. ПРез по-голямата част на пътя ме занимаваше мисълта каква охрана се грижи за Арти.

Спряхме зад загърната в халати двойка влюбени, които с присвити очи гледаха в най-буйните пламъци. Стигнах до извода, че всичко е много просто — Арти е искал незабелязано да се измъкне, а Певецът му предостави идеална възможност да се скрие в тълпата.

За да се доберем до изхода трябваше да преминем през кордон от полицаи от Регулярната служба, които (според мен) нямаха нищо общ с това, което става на покрива. Те просто бяха дошли заради пожара и са останали да слушат Песента.

Арти представляваше самата любезност, когато потупа един полицай по рамото и го помоли да се отмести. Онзи го погледна, обърна се и отново го измери с поглед. Обаче втори полицай, който забеляза безмълвния диалог, хвана колегата си за лакътя и поклати глава с укор. След това двамата се обърнаха и благоговейно се втренчиха в Певеца. Докато бурята в гърдите ми утихваше, стигнах до извода, че охраната на моя спътник действа толкова хитро и объркано, че всеки опит да разберете какво става ще ви докара неминуема параноя.

Арти отвори последната врата.

Вдишах за последен път от горещия въздух и прекрачих в нощта.

Побързахме да се спуснем по склона на хълма.

— Арти…

— Вие отивате натам — той посочи надолу по улицата. — Аз съм в друга посока.

— Ами-и… Там какво има? — и аз посочих надолу по улицата.

— Спирка на суб-субметрото, която се казва „Дванадесетте кули“. Чуйте ме сега. Аз ви измъкнах. Бъдете сигурен, че засега сте в безопасност. Качвайте се в метрото и отпътувайте към някое интересно местенце. Сбогом!

Арти Хоук пъхна ръце в джобовете си и закрачи по пътя.

Аз тръгнах на другата страна, като гледах да се движа до стените. Всеки момент очаквах парализираща стрела от минаващ автомобил или смъртоносен изстрел от храстите.