Самуел Дилейни: Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни

Стигнах до метрото.

Нищо не се случи.

Ахатът се смени с Малахит.

Турмалин.

Берил. (Навърших двадесет и шест.)

Порфир.

Сапфир. (През този месец взех десет хиляди, които не бях успял да похарча, и ги вложих в „Ледник“ — напълно законно заведение за кафе и сладолед на Тритон, което моментално изригна фонтан от печалби. Всеки акционер получи по осемстотин процента без данъците. Две седмици по-късно загубих половината от придобитото след поредната неуспешна серия противозаконни деяния, от което бях безкрайно натъжен. Но „Ледник“ продължаваше да носи стабилен доход.)

Думата отново се смени.

Цинабарит.

Тюркоаз.

Тигрово око.

На Хектор Келхаун Ейзънхауър най-после му дойде акъла в главата и през тези три месеца се учеше как да стане вдъхващ респект представител на върхушката на престъпния свят. Всички перипетии сами по себе си са достойни за отделен голям роман. Крупни финансови операции, корпоративно право, наемане на работници. Гадост! Но какво да се прави, винаги са ме привличали сложните неща. И с това се справих. Нали основният ми принцип си е същия: внимателно гледай, убедително подражавай.

Гранат.

Топаз. (Прошепнах Думата на покрива на Транссателитната генераторна станция и заповядах на моите наемници да извършат две убийства. Представяте ли си? Не чувствах абсолютно нищо.)

Таафит.

Времето на Таафита свършваше. Върнах се на Тритон по работа, свързана единствено с „Ледник“. Утрото изглеждаше розово, бизнесът вървеше блестящо. реших през деня да се разходя и тръгнах с една група на екскурзия.

— … на височина двеста метра — обяви екскурзоводът и всички се облегнаха на перилата, гледайки през прозрачния покрив към зъберите застинал метан, които се открояваха на ослепителната и хладна зелена светлина на Нептун.

— Само няколко метра по-нататък, дами и господа, вие за първи път ще видите Световният кладенец, където преди повече от един милион години тайнствена сила, и до сега неидентифицирана от науката, за няколко часа е превърнала двадесет и пет квадратни километра замръзнал метан в течност, като по този начин се е образувал метанов водовъртеж, два пъти по-дълбок от Големият каньон 10 10 Големият каньон — пролом на река Колорадо, дълбок 1800 метра. Намира се в Аризона, САЩ . Когато температурата спаднала до…

Хората тръгнаха по коридора и аз видях, че тя се усмихва. Имах пухкава черна коса и бронзов загар.

Честно казано, бях твърде уверен в себе си и затова през цялото време стоях до нея. Дори се стараех да й направя впечатление. Но цялата ми самоувереност се изпари, когато тя внезапно се обърна и произнесе с каменна физиономия:

— Я! Виж ти! Та това е Хамлет Келибън Енобарбус!

Дълбоко вкоренените ми рефлекси изпратиха върху лицето ми въпросително повдигнати вежди и снизходителна усмивка. „Извинете, но според мен има някаква грешка…“ Но не го казах. Вместо това попитах:

— Мод, да не би да сте дошла да ме осведомите, че аз съм наред

Беше облечена с блуза в преливащи оттенъци на синьото. На рамото й имаше голяма синя (стъклена) брошка. И все пак, като се вгледах в облечените как да е туристи, оцених, че тя се откроява от тях много по-малко, отколкото аз.

— Не — отвърна тя. — В отпуска съм. Както и вие.

— Сериозно? — изостанахме малко от тълпата. — Да не се майтапите?

— Земният Специален отдел наистина сътрудничи със Специалните отдели на останалите планети, но нямаме официални пълномощия за действие извън пределите на Земята. И понеже дойдохте тук с пари и по-голямата част от доходите ви идва от „Ледник“, Специалният отдел на Тритон засега не се интересува от вас. Макар че съм сигурна, че Регулярната служба не би имала нищо против да ви хване. — Тя се усмихна. — Все още не съм посетила „Ледник“. Не би било лошо, ако мога да се похваля, че ме е поканил един от собствениците. Нали няма да възразите, ако изпием заедно по една сода?

Туристите съзерцаваха застиналия водовъртеж на Световния кладенец, а екскурзоводът говореше нещо за показателите на пречупването и ъглите на наклона.

— Имам чувството, че ми нямате доверие — каза Мод.

Не започнах да споря.

— Бил ли сте свързан с наркотиците? — внезапно попита тя.

Намръщих се.

— Сериозно ви питам. Искам да изясня нещо. Трябва ми информация, която може да облекчи и моя живот, и вашия.

— Косвено — вече се усмихвах. — Сигурен съм, че вече сте нанесли цялата информация във вашите досиета.