Самуел Дилейни - Вавилон 17

Джебъл явно я чу.

— А през тези шестдесет секунди какво ще правим, млада госпожице?

— Ще се биете като дяволи!

И следващата партида вражески паяци изчезна в топлинни лъчи. Високоговорителят ги предупреди:

— Бътчър, обкръжават ви!

— Сигурно са разбрали как ги прекарваме!

— Имаш шест паяка на опашката, Бътчър. Разкарай ги, и то бързо!

— Лесно ще се из’ъкна от тях, Ка’итане — обади се Брас от своята каюта. — Те са в лъча на своя кора’-’айка, а аз ’ога да действа’ сво’одно.

— Трябва да им скроим номера още един път и преимуществото ще е на наша страна.

— Ще опитаме да разкъсаме мрежата — Бътчър хвана микрофона. — Пилите да се разпръснат и да бутат паяците отзад!

— Действаме. Дръжте се, момчета!

— Ей, Бътчър, един се дърпа!

Намеси се Джебъл.

— Благодаря, че ми върнахте пилите, но един се е залепил за вас и се натиска за ръкопашна.

Ридра хвърли въпросителен поглед на Бътчър.

— Герои! — в гласа му личеше отвращение. — Опитват се да се приближат и да ни вземат на абордаж… Това е работа за моите хора. Брас, обърнете и карайте право към тях, или се приближете колкото може по-близо. Нека си мислят, че сме се побъркали.

— Може да си счу’и’ ре’рата…

Корабът подскочи и Ридра почувства как коланите се впиват в тялото й. Юношески глас по вътрешната връзка:

— Внимание!

Вражеският паяк на екрана се плъзна встрани.

— Имат добра възможност да се скачат, ако това име е целта. Само че не знаят, че разполагаме с пълен екипаж, докато те са не повече от двама…

— Вни’ание, Ка’итане!

Неприятелският кораб запълни екрана. Чу се скърцане от триенето на корпусите. Бътчър се усмихваше, докато разкопчаваше коланите.

— Следва ръкопашен бой! А вие накъде?

— С вас.

— Имате ли вибропистолет?

— Разбира се — тя отвори пелерината си. — А това е ванадиева тел. Страхотно оръжие…

— Да вървим! — той премести стрелката на гравитационното поле на едно „g“.

— Това пък защо?

Вече бяха в коридора, когато Бътчър отговори:

— Не е много удобно да се бием със скафандри. Полето ще запази годна за дишане атмосферата около двата кораба на около пет-шест метра от повърхността. Ще запази и топлина, макар и малко.

— Колко малко? — тя се качи след него в асансьора.

— Около десет градуса под нулата.

Беше свалил и панталона, с който се разхождаше в Сектора на Разединените. На кръста му висеше само кобурът с вибропистолета.

— Мисля, че няма да ви потрябва костюм, защото ще свършим бързо — каза Ридра.

— Гарантирам ви, че тези, които ще срещнем, ще умрат много бързо, и то не от промяна в налягането — гласът му звучеше глухо. Влязоха в тесния проход. — Ако не знаете какво да правите, стойте настрана — той се наведе и потърка бузата си о нейната. — Но вие и аз — ние знаем.

С ловко движение отвори люка. Обгърна ги хлад, но Ридра не му обърна внимание — ускорения метаболизъм, който съпровождаше Вавилон-17, я обви в щит на физическа нечувствителност.

Нещо изсвистя над главите им. Ридра и Бътчър едновременно се присвиха. Взриви се граната и освети напрегнатото му лице. Той се оттласна и скочи в тъмнината.

Ридра го последва. Някаква сянка претича по корпуса и тя стреля. Забавените движения на противника, дължащи се на ефекта от Вавилон-17, й позволиха внимателно да се прицели. Не изчака да види резултата, а побърза на помощ на Бътчър.

Вражеският кораб закриваше звездите. Ярката спирала на Млечния път светеше зад него, очертавайки върху корпуса черни, ъгловати сенки. Ридра скочи на обшивката на завоевателския паяк. За миг стана по-студено. Застана на колене зад конзолата за кацане, за да избегне втората граната. Противникът все още не знаеше, че двамата с Бътчър се намират върху техния кораб. Това е добре. Тя стреля. Откъм Бътчър също припламна изстрел.

Долу в тъмното се движеха някакви фигури. В този момент на един метър от главата й удари виброзалп. Стреляха от техния паяк. Тя загуби четвърт секунда, докато мислеше, че предателят, от който се страхува, е преминал на страната на Завоевателите… Но не, просто тактиката им беше такава — да ги убиват на изхода, без да напускат кораба си. След като не успяха, предприеха атака. Като че ли се крият около люка… Ридра стреля. Целеше се малко над долния край на люка. Бътчър също откри огън от своето скривалище.

Шината на люка се разтопи от непрестанните изстрели и започна да свети. Някъде отдолу се чу познат глас:

— Всичко е наред, ’ътчър! Ка’итане, ’лених’е ги!