Самуел Дилейни - Вавилон 17

Вграденият високоговорител отново оживя — Джебъл се разпореждаше:

— Рендетата да се групират на двадесет и три градуса от Галактичния Център. Пилите — при изход К. Ножовките да са готови до изход Р. Травербаните — при изход Т.

Ежекторите 53 53 ежектор — тук в смисъл на устройство за изстрелване на корабите-паяци щракнаха и се отвориха. Каютата се потопи в сумрак, на екрана се появиха звезди и мъглявини. Контролният пулт се освети в различни цветове. Започнаха разговорите между паяците и „Тейрик“.

— Добра работа ни чака! Айхосефат, виждаш ли го?

— Точно пред мен. Колко е голям!

— Да се надяваме, че още не ни е забелязал…

— Свредла, пили и длета, проверете дали всички детайли са ви смазани, наточени ли са остриетата ви?

— Това е за нас — ръцете на Бътчър заиграха по контролния пулт.

— Какви са тия топчета, оплетени в паяжина?

— Според Джебъл това е кайбирийският кораб.

— Не е по-малък от нашия…

— Електрическите инструменти започват операция, ръчните я довършват!

— Нула — прошепна Бътчър.

Ридра почувства тласъка на ускорителите, звездите на екрана затанцуваха и след няколко секунди се носеха из открития космос. На звездния фон ясно се очертаваше корабът на Завоевателите — огромен силует с тъп нос.

— Отвратителен е! — възмути се Ридра.

— „Тейрик“ изглежда почти по същия начин, само че е по-малък. Ако успеем да се доберем до Щаба, ще имаме голям късмет. Няма ли никаква възможност да привлечем кайбирийския кораб? Джебъл ще атакува и ще се постарае да разруши максимално Завоевателя, но след това и той ще предприеме атака и ако не получим помощ… — Ридра чу удар на юмрук в дланта.

— Не може ли да им пратим една голяма и нецивилизована атомна бомба?

— Имат дефлектори, които ще я взривят още на борда на „Тейрик“.

— Ясно. Добре, че взех и екипажа. Ще се опитаме да се промъкнем до щаб-квартирата.

— Ако ни пуснат — вяло каза Бътчър. — Какво става с вашата стратегия?

— Засега нищо. Атаката не е започнала. Имам си метод, но се налага скъпо да плащам, ако го използвам често — тя си спомни болезненото състояние, в което беше изпаднала след случая с Кард.

Докато Джебъл раздаваше заповеди, екипажите бъбреха с „Тейрик“ и помежду си, а паяците все повече се отдалечаваха в тъмнината.

Битката започна толкова неочаквано, че Ридра едва не пропусна началото. Дадоха залп по ежекторите на вражеския кораб и черния корпус се осея от взривове. Бяха нужни само четири секунди и половина, за да се отворят оцелелите двадесет и седем ежектора и първите паяци на Завоевателите. Но Ридра вече мислеше на Вавилон-17.

В своето забавено време тя видя, че „Тейрик“ се нуждае от незабавна помощ. И самата дума „помощ“ съдържаше отговора откъде да я получат.

— Сменяме стратегията, Бътчър. Следвайте ме с десет кораба. Моят екипаж започва! — колко бавно се точат английските думи… Последва тромавият отговор на Бътчър:

— Кипи, прати пилите отзад и им кажи да чакат там!

В това време Ридра бе успяла да продиктува траекторията на навигаторите и пилота.

Брас ги завъртя под прав ъгъл спрямо статис-течението и след миг тя видя „пилите“ зад кърмата. Рязък завой — и те се оказаха в тила на противниковите паяци.

— Подпали ги, Бътчър!

Ръката му легна на пулта.

— Да ги изтласкам към „Тейрик“?

— Огън, по дяволите!

Бътчър започна да стреля. Пилите последваха примера му.

След десет секунди стана ясно, че Ридра е права. „Тейрик“ летеше към сектор К, а отпред присветваше несъразмерния кайбирийски кораб, неугледен и някак разнебитен. Кайбирийците поддържаха Съюза и поне един Завоевател знаеше това, защото даде изстрел в посока на грозното съоръжение, увиснало пред него. Ридра видя как оръдията на паяка изплюха зелен пламък, който не успя да достигне целта си. Завоевателят се превърна в дим, който моментално и беззвучно се разпръсна. Същата участ сполетя още един паяк, после трети, четвърти…

— Изчезваме, Брас! — и те рязко завиха нагоре и надясно.

— Какво е това? — обади се Бътчър.

— Топлинен лъч. Кайбирийците не го използват, ако не ги нападнат. Затова се наложи ние да организираме нападението — тя отново мислеше на английски. Очакваше да й прилошее или да й се замае главата, но възбудата бе прогонила болката.

— Бътчър! — изрева Джебъл. — Какви ги вършите там?

— Подейства, нали?

— Да, ама оставихте дупка в защитата ни, дълга десет километра!

— Кажете му, че ще я запушим след една минута, веднага след като изтикаме още една група пред кайбирийците — намеси се Ридра.