Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Защото — нежно каза той — аз съм формата, а вие сте същността.

— Завършихте ли речника? — попита Брас.

— Да, още вчера. Пишех стихотворение — Ридра затвори тефтера. — Днес трябва да стигнем края на Езика на Дракона. Тази сутрин Бътчър ми каза, че кайбирийският кораб ще лети с нас още няколко дни. Брас, имате ли някаква идея за това какво…

От високоговорителя прогърмя мощния глас на Джебъл:

— Пригответе „Тейрик“ за незабавна отбрана! Повтарям — незабавна отбрана!

— Какво, по дяволите, става?! — възкликна Ридра. В общата зала вече кипеше работа. — Брас, съберете екипажа и отивайте при изхода!

— Откъдето тръгват ’аяците ли?

— Да.

— Ще се на’есим’ ли, Ка’итане?

— Ако се наложи — тя бързо пресече залата.

Намери Бътчър при изхода. По коридорите подтичваха бойните екипажи на „Тейрик“.

— Какво става? Кайбирийците ли ни нападнаха?

— Завоевател на дванадесет градуса от Галактичния Център.

— Толкова близо до Администрацията на Съюза?

— Да. Ако „Тейрик“ не нападне първи, ще бъде унищожен. Корабът им е по-голям от нашия, а ние летим точно към тях.

— Джебъл иска да атакува?

— Да.

— Тогава — напред!

— Вие искате да дойдете с мен?

— Нали си спомняте, че разбирам от стратегия?

— „Тейрик“ е в опасност. Ще бъде голяма битка. Такава вие не сте виждали.

— Значи имаме пълното основание да използваме моя талант. Нима имате на борда пълен екипаж?

— Да. Но използваме навигаторите и Разединените като дистанционно управление.

— Вземете и моя екипаж. Може да се наложи да сменим тактиката в движение. Повече хора няма да са излишни. Джебъл ще дойде ли с вас?

— Не.

Иззад ъгъла се показа Помощникът, съпроводен от Брас, навигаторите, Разединените и взвода. Бътчър премести погледа си от тях върху Ридра.

Тя го целуна по рамото, защото не можеше да стигне до бузата. Бътчър отвори люка.

— Оттук, момчета.

Алегра сложи крак върху стълбата, но се обърна и дръпна ръкава на Ридра.

— Ще се бием ли, Капитане? — на луничавото й лице играеше възбудена усмивка.

— Има такава вероятност. Изплаши ли се?

— Да — призна Алегра, после скочи в тъмния тунел. Ридра и Бътчър я последваха.

— Нали ще се справят с оборудването, ако случайно излязат от зоната на свръзка с „Тейрик“ — попита Ридра.

— Паяците са три метра по-къси от „Рембо“. В Сектора на Разединените е доста тясно, но като цяло конструкцията е аналогична.

В главата й останаха думи на езика на баските: „Проверихме апаратурата. Всичко е наред.“

— Единствената разлика е в капитанската каюта — продължи Бътчър. — Там е разположена системата за управление на огъня… Ние ще правим грешки, така ли?

— Няма време за размисъл — отвърна Ридра. — Ще се бием като дяволи за „Тейрик“! Но трябва да имам възможност навреме да се махна. Трябва на всяка цена да се добера до щаб-квартирата на Администрацията.

— Джебъл би искал да знае дали кайбирийците ще се сражават на наша страна. Продължават да летят в сектор Т.

— Най-вероятно ще се ограничат с наблюдение, ако не ги атакуват. Така ще успеят да се погрижат за себе си. Но едва ли ще ни помогнат.

— Лошо — мрачно каза Бътчър. — Наистина се нуждаем от помощ.

— Стратегия — Работилница! Стратегия — Работилница! — викаше Джебъл от високоговорителя. — Повтарям: стратегия — Работилница!

Ридра огледа каютата. Там, където в нейната каюта висяха езиковите карти, тук бе разположен екранът за външно наблюдение, а на мястото на масата се намираше пулта за управление на торпедата и виброоръдията.

— Страшно и нецивилизовано оръжие — отбеляза тя, сядайки в надуваемото кресло. — Но е много ефективно, ако с него се борави умело.

— Какво? — Бътчър се намести до нея.

— Опитах се да цитирам стопанина на Военните дворове в Армстедж.

— Проверете си екипажа — посъветва я той. — Аз ще проверя готовността на системите.

Тя включи вътрешната връзка.

— Брас, заехте ли мястото си?

— Да.

— Око, Ухо, Нос?

— Тук е много прашно, Капитане. Кога за последен път са чистили гробището?

— Прахът няма да ви пречи. Как са приборите?

— О, всичко е наред.

— Навигатори?

— Готови сме. Моли учи Кали на джудо. Ще ги извикам, ако се налага.

— Бъдете внимателни!

Бътчър се наведе, разроши косата й и се засмя.

— Харесват ми — каза Ридра. — Надявам се да не ме подведат. Но един от тях е предател. Два пъти се опита да ме отстрани. Не трябва да му давам трети шанс… От друга страна, струва ми се, че само така мога да го хвана.