Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Това означава да си поет — обясни тя, веднага привеждайки в ред мисловните течения. — Но на гръцки поет означава СЪЗДАТЕЛ или СТРОИТЕЛ.

— Ето я! Тази картина! А-ах! ТОЛКОВА Е ЯРКА!

— Една толкова проста семантична 55 55 семантичен — отнасящ се до значението, до смисъла на думите връзка? — тя беше поразена.

— Но гърците са били поети преди пет хиляди години, а вие сте съвременен поет. Вие съединявате думите на големи разстояния, а техния празник ме заслепява! Вашите мисли са еднороден огън, дори и сенките не мога да схвана. Те звучат като нежна мелодия, която ме разтърсва!

— Това е така, защото никога по-рано не сте срещали подобно нещо. Но все пак аз съм поласкана.

— Толкова сте велика вътре в мен! Виждам картина: съзнанията на престъпник и поет се сливат в един мозък, споени с езика като със смола, между тях…

— Да, започнах да мисля за…

— Мислите летят, имената на Бодлер… а-ах!… и Вийон!

— Това са древни френски по…

— Прекалено ярко! Прекалено ярко! Моето „аз“ не е достатъчно укрепнало, за да издържи! Ридра, когато се взирам в нощта и звездите, това е един пасивен акт, но вие на всичко придавате характерна окраска — при вас дори звездите имат още по-ярък, много цветен ореол…

— Това, което възприемате, ви променя, Бътчър! Но вие имате нужда.

— Аз… трябва… тази светлина! Във вас виждам огледало, а в него картините и образите се смесват, въртят и променят!

— Моите стихове! — това бе объркване поради внезапната голота. Определенията за „аз“ са по-точни и по-величествени.

Тя продължи:

— Вие придавате на моите думи значения, които едва забелязвам. Какво ме заобикаля? Какво представлявам аз, обкръжена от вас?

Тя го видя как извършва грабеж, убийство, нанася телесни повреди. Семантичната разлика между мое и твое беше разрушена при сблъсъка на синапсите.

— Бътчър, чух как звучи това във вашите мускули — самотата, която ви е накарала да убедите Джебъл да измъкне „Рембо“, просто за да имате някого до вас, който може да говори на вашия аналичен език. По същата причина се опитвахте да спасите детето.

Образите нахлуха в мозъка й.

Прекрасната вечер бе осветена от луната Алено. Колата леко бръмчеше. От нетърпение той докосна кормилото с върха на лявата си шпора. Лил се смееше и обикаляше около него.

— Знаете ли, Бътчър, ако мистър Биг разбере, че сте дошли тук с мен в тази романтична нощ, много ще се разсърди. Наистина ли искате да ме вземете със себе си в Париж, когато приключите със задълженията си тук?

Неизразимата топлота в него бе примесена с нетърпение. Влажното й рамо в неговата ръка, червените й устни. Тя бе вдигнала кехлибарената си коса високо над дясното ухо. Тялото й преливаше от вълнуващи движения, когато се обръщаше към него.

— Ако ме излъжете за Париж, ще кажа на мистър Биг. Ако бях умно момиче, щях да изчакам, докато ме измъкнете от тук, преди да ви разреша… да се сприятелим — дъхът й ухаеше в знойната нощ. Той хвана и другото й рамо. — Бътчър, избавете ме от тази гореща мъртва планета. Блата, пещери, дъжд! Мистър Биг ме плаши! Вземете ме в Париж, отървете ме от него! Не бива да се преструвате. Аз наистина искам да замина с вас — тя едва чуто се засмя. — Мисля си… е, не съм умница, но все пак…

Той притисна устните си в нейните. С рязък саблен удар счупи врата й. Тя се свлече, очите й все още бяха отворени. Хиподермичната ампула, която се канеше да му забие в рамото, падна от ръката й, претърколи се и замря до педала за газта. Занесе момичето до тресавището и се върна, изплескан до колене с тиня. Седна и натисна бутона на радиостанцията.

— Готово, мистър Биг.

— Много добре. Чух всичко. Елате утре сутринта да си получите парите. Много неблагоразумно беше от нейна страна да се опитва да ми пречи заради някакви си петдесет хиляди.

Колата потегли, топлият вятър изсуши полепналата по ръцете му тиня.

— Бътчър!

— Ридра, това е МОЕ!

— Зная. Но аз…

— Възнамерявах да се добера до мистър Биг след две седмици.

— Къде трябваше да се срещнете?

— В игралните пещери на Минос… веднъж се скри…

… Макар че неговото тяло прилепна за земята под зелената светлина на Крет, дишайки с широко отворена уста, за да не се издаде с друг звук, това беше нейното очакване, нейният страх, нейната тревога. Товарачът с червения комбинезон спря и изтри потта си с носна кърпа. Бърза крачка напред, потупване по рамото. Човекът учудено се обърна. Силните ръце се сключиха около гърлото му, шпората му разпори корема и вътрешностите се изсипаха върху платформата. Последва бягство по оглушителния вой на сирената, прескачане на чували с пясък, късане на мрежата и захвърлянето й в изуменото лице на пазача, който се обърна и застана с нелепо разтреперени ръце…