Колин Декстър - Поздрави от рая

Една линейка току-що беше спряла пред полицейската кола и Луис, който си уговаряше с Норис час за даване на официални показания, видя как шофьорът на линейката бавно излезе и каза нещо на един от носачите на входа за спешни случаи. От липсата на суетене Луис предположи, че човекът вероятно е докарал някоя придирчива осемдесетгодишна старица за редовната й седмична физиотерапия. Но внезапно се отвориха задните врати и се откри тяло на жена, покрито с червено одеяло, от което се подаваха само нозете й без обувки. Луис се приближи към полицейската кола със свито гърло и видя Морс (все още в неведение относно драматичната новина, която Луис щеше да му съобщи), който сочеше към линейката.

— Коя е тя? — попита Луис двамата санитари, които нагласяха плъзгачите за носилката.

— Вие сте…? — Шофьорът посочи с палец към полицейската кола.

— Главен инспектор Морс — той! Не аз!

— Нещастен случай. Намерили са я…

— На колко години е?

— Мъжът сви рамене: — Може би към четиридесет?

— Знаете ли коя е?

Мъжът поклати глава.

— Никой не знае все още. Няма документи. Няма чанта.

Луис дръпна одеялото и погледна лицето на жената, а сърцето му бе свито в страховито предчувствие — той знаеше, че точно от такава развръзка се бои Морс.

Но шофьорът на линейката бе прав в това, че никой не знае коя е жената. Луис също не я познаваше. Но определено мъртвата жена в линейката не бе мисис Маргарет Бауман.

В същата обедна почивка, около петдесет минути преди Норис със сигурност да бе разпознал мъжа, убит в Хотел „Хауърд“, като мистър Томас Бауман, Роналд Армитидж, мръсен, безпомощен, измръзнал, гладен безделник, безработен и некадърен за каквато и да е работа, получи неочакван подарък от съдбата. Той бе прекарал предната нощ и по-голямата част от сутринта свит на една пейка в алеята, която води от Редклиф Скуеър към Главната улица. Под вцепенените му нозе имаше една празна бутилка от Бълмърс, а в джоба на дългото до глезените му зимно палто, което от много години бе най-ценната му вещ, имаше една мазна банкнота от пет лири и няколко монети от по 10 пенса. Когато видя черната чанта, която летеше към земята, докато не падна в една снежна преспа на ъгъла на църквата, той инстинктивно се огледа бързо и с подозрение наоколо. Но в момента площадът беше празен и той бързо грабна чантата, мушна я под палтото си и бързо се отдалечи от заснежения калдъръм пред Брейзноуз по алеята вляво, водеща към Търл. Тук — далеч от приятелите си — подобно на вълк, който отмъква от общата плячка голямо парче месо и го отнася встрани от завистливите очи на останалите от глутницата, той разгледа вълнуващото си откритие. В чантата имаше червило, пудра, гребен, евтина запалка, пакетче хартиени носни кърпички, листовка за църквата „Сейнт Мери“, малки ножички за нокти, връзка ключове за кола и кафяво кожено портмоне. Той не обърна внимание на пластмасовите карти — Виза, Ъксес, Лойдс — но бързо мушна в джоба се — двете приятно шумолящи банкноти по десет лири и трите монети от по една лира, които намери вътре.

Следобеда той бавно вървеше по Главната улица към Карфакс, а после зави покрай колежа „Крайст Чърч“ и влезе в полицейското управление на Сейнт Олдейтс, където предаде чантата на гишето за загубени вещи.

— Къде я намерихте? — попита дежурният сержант.

— Някой трябва да я е изпуснал…

— Добре ще е да си оставите името…

— А, не! Няма защо.

— Може да има възнаграждение!

— Наздраве, приятел.

Рядко се случваше Морс да иска подкрепления. Всъщност, личното му мнение бе, че гледката (както често се вижда по телевизията) на стотина униформени полицаи, пълзящи в редици през необятна пустош, често пъти предизвиква обиден присмех. Самият той веднъж бе участвал в подобна масова акция на едно поле в Северен Стафърдшър, която бе приключила с един празен пакет „Федърлайт Дюрекс“, празна кутия от безалкохолна светла бира и (на следващата сутрин) досадни пристъпи на лумбаго.

Но следобеда на 6-ти януари Морс поиска повече хора; колкото до Луис, той се радваше, че най-после са потърсили така необходимата им помощ (в лицето на Сержант Филипс и двама детективи), за да работят по издирването на Маргарет Бауман.