Колин Декстър - Поздрави от рая

Колкото и да е странно (въпреки ме всичко, отнасящо се до него, беше странно според Луис), Морс не бе особено изненадан, когато научи, че убитият е Том Бауман; всъщност, единствената емоция, която показа — и то е огромно облекчение — бе, когато разбра, че трупът, появил се по обяд не е на Маргарет Бауман. Всъщност, сега, когато седна с Луис в „Кралския дъб“, точно срещу болницата, Морс изглеждаше много по-спокоен — обстоятелство, което (както правилно предположи Луис) не бе съвсем без връзка с факта, че след свръхчовешките усилия, положени през Коледните и Новогодишните празници, накрая Морс се бе предал и си беше купил пакет цигари. В два и половина те отново бяха на шосе А34 към Чипинг Нортън, този път с по-определена цел — да разследват къщата на Чарлбъри Драйв 6, която все повече попадаше във фокуса на разследването на убийството.

— Да счупим ли някой от предните прозорци, или пък от задните? — попита Морс, когато те вече стояха пред къщата, а многобройни лица по прозорците в тихата задънена уличка с живо любопитство наблюдаваха какво става. Но не се наложи да се прилага подобно влизане със сила. Луис подхвърли, че повечето хора („Е, моята жена прави така“) оставят ключ на съседите; така се оказа и в този случай — една възрастна жена от номер 5 услужливо им даде ключ и от предната врата, и от задната. Оказа се, че мисис Бауман е излязла в петък вечерта, като е казала, че ще се върне чак в понеделник след работа, но и до сега не се е върнала — поне доколкото жената знаеше.

На долния етаж нямаше нищо особено интересно, тъй че Луис се качи на горния етаж и завари Морс в една от двете спални да наднича в масивен тъмен махагонов гардероб, който (с изключение на едно старомодно кресло) беше единствената мебел в стаята.

— Открихте ли нещо, сър?

Морс поклати глава.

— Много обувки е имал.

— Но те не помагат много.

— Въобще не помагат.

— Усещате ли някаква миризма, сър?

— Каква?

— Уиски? — предположи Луис.

Очите на Морс светнаха, когато помириса наоколо.

— Знаете ли, мисля че сте прав.

Сред купчината от бели кутии за обувки те намериха половин бутилка уиски „Белс“ в третата кутия отдолу нагоре.

— Мислите ли, че тайно си е пийвал, сър?

— И какво от това? Аз също си пийвам тайно. А вие не го ли правите?

— Не, сър. Не бих успял да се укрия. Моята жена почиства всичките ми обувки.

В другата стая за гости на горния етаж (малко по-голяма от бокс) също нямаше кой знае какви мебели; върху голите дъски на пода бяха опънати три вестникарски страници, а на тях бяха подредени големи зелени ябълки.

— Купуват си „ Сън “ — отбеляза Луис, когато погледът му падна върху една млада дама, наведена напред, за да подсили впечатлението от мощния си бюст. — Мислите ли, че е бил прикрит секс-маниак?

— Аз също съм… — понечи да отговори Морс, но спря, когато видя ухиленото лице на сержанта, при което и самият той се усмихна.

В спалнята, въпреки че имаше повече мебели (и дори бе обзаведена с вкус, според Морс), на пръв поглед нямаше нищо много по-интересно, отколкото в останалата част на къщата. Две легла, поставени съвсем близо едно до друго, застлани е масленозелени юргани, а до всяко от тях имаше малко нощно шкафче, като на по-близкото до прозореца имаше дамски принадлежности, което ясно показваше, че това е „нейното“. Вдясно от вратата, имаше голям гардероб от бяло дърво, очевидно също „неин“, а отляво се намираше висок скрин, по всяка вероятност „негов“. Едно сложно произведение на съвременното мебелно изкуство с огледало по средата, две полички над него (и двете пълни с книги), с чекмеджета отдолу, бе поставено точно до скрина в долния край на леглото на Маргарет Бауман. Тъй като в скрина имаше поне три пъти повече нейни дрехи, отколкото негови, Морс се съгласи Луис да се занимае с тях, докато той оглежда останалото. Но никой от тях не откри нещо особено съществено. Скоро Морс установи, че проявява по-голям интерес към двете полички с книги. Дебелите гръбчета на четири подвързани в бяло книги с меки корици представляваха поредица от последните международни бестселъри на Джаки Колинз, а до тях стояха две очевидно неотваряни издания на „Пенгуин“ — „ Завръщане в Брайдсхед “ и „ Пътят към Индия “. Следваха две големи и богато илюстрирани издания за живота и кариерата на Мерилин Монро; старо издание на Кратък Оксфордски речник; и, както личеше, съвсем нова придобивка — книга от поредицата „Великите на Холивуд“, разказваща за кариерата на Робърт Редфорд (звезда, както и мис Монро, за която Морс все пак бе чувал). На стената до тези две полички с книги имаше две цветни снимки, изрязани от спортни вестници: едната беше на Стив Крам, известния бегач на средни разстояния, а другата — на Иън Терънс Ботам, чиито руси къдрици стигаха почти до деколтето на английския му пуловер за крикет. Заглавието „Сексуални забавления“ на долната полица привлече вниманието на Морс; той извади книгата и я отвори напосоки: