Колин Декстър - Поздрави от рая

Ръката й се плъзна покрай лоста за скоростите и докосна крака му под тенис-шортите. „Нека да отидем у нас — бързо!“ — прошепна тя в ухото му.

„Няма да спорим за това, любов моя!“ — отвърна той с дрезгав глас, докато мощната „мазерати“ се отклони в улицата…

На следващата сутрин, докато лежаха заедно…

Подобен род умерена порнографска литература не бе привлекателна за Морс и той тъкмо оставяше книгата обратно на полицата, когато забеляза, че от съседния том, озаглавен „Наръчник по плетиво“, се подава нещо. Това бе пощенска картичка от Дървънуотър, адресирана до мисис Бауман. Клеймото върху пощенската марка беше от 29-ти юли, а текста на картичката бе следния:

Поздрави от Рая — как бих искала и ти да си тук.

Морс обърна картичката и погледна замечтано бледата зеленина на хълмовете, преди да я остави обратно на мястото й. Странно бе това място, помисли си той за миг. Подобен род литература надали ще да е била любимото четиво за отмора на Том Бауман. Очевидно Едуина е била една от приятелките на Маргарет или местна жена, или някоя от колежките й в Оксфорд. Скоро той забрави за това.

Когато слезе на долния етаж, Луис събра купчината документи, които бе отделил от множеството писма и сметки, напъхани безразборно в двете чекмеджета на ъгловия шкаф в хола — вода, ток, ипотека, болнични осигуровки, банкови извлечения, застраховки за колата. Морс, от своя страна, седна на едно от креслата и запали цигара.

— Ужасно са им разбъркани тези сметки и разни бележки, сър!

Морс кимна.

— Хмм!

— Като че ли някой наскоро е ровил из тях.

Морс трепна в креслото, като че ли някой плавно движещ се пред него шофьор бе решил внезапно и без предупреждение да натисне аварийно спирачки.

— Луис! Вие сте гений, синко! Вестникът! В кухнята има една купчина вестници и аз ги погледнах, докато вие бяхте тук. Знаете ли какво? Мисля, че там беше и днешния брой!

Луис усети как кръвта се нажежава във вените му, докато следваше Морс към кухнята, където под брой на „ Оксфорд таймс “ от миналата седмица беше „ Сън “, носещ датата 6-ти януари.

— Трябва да е идвала днес по някое време тук, сър. Морс кимна.

— Мисля, че се е върнала, след като я видяхме сутринта . Вероятно механично е взела вестника от пред вратата…

— Но все някой трябва да я е видял!

— Отидете да проверите, Луис.

След две минути, през които Морс се взираше в трета страница на ежедневника на семейство Бауман, Луис се върна: жената от отсрещната къща, която живо се интересуваше от събитията, беше видяла Маргарет Бауман да слиза от такси.

— Такси?

— Така твърди тя — и влязла в къщата в един и половина.

— Когато ние се връщахме в Оксфорд…

— Чудя се какво ли е търсела, сър?

— Вероятно е искала да си вземе някой документ за строителната кооперация, или са й се свършили парите. Може би затова онези чекмеджета бяха така разбъркани.

— Можем лесно да проверим — в строителните кооперации.

— Искате да кажете както направихме с козметичните салони?

Морс се усмихна.

— Не! Оставете Филипс и момчетата му да свършат това досадно занимание, Луис! Аз много повече се интересувам да разбера защо е дошла с такси.

— Да накараме ли сержант Филипс да провери за таксито? — ухили се Луис, тъй като засега двамата мъже си тръгнаха от Чарлбъри Драйв 6. Къщата бе ледено студена и те с радост се измъкнаха от нея.

Същия ден, в 16:45 ч., „метро“-то на Маргарет Бауман бе открито, заедно с необходимата квитанция за паркиране, на Сейнт Джилс и новината веднага бе предадена в Кидлингтън. Но един сгъваем чадър, спрей за предпазване от заледяване и осем жетона за „скрабъл“ от гаражите „Есо“ не можеха, според Морс, да окажат никаква помощ при разследването на убийството.

Едва в десет и половина следващата утрин Сержант Викърс позвъни на Кидлингтън от Сейнт Олдейтс, за да съобщи необичайната новина, че са намерили чантата на Маргарет Бауман. Със свито сърце Викърс научи, че самият Морс щял да дойде веднага, за да разгледа находката.

— Кааквоо?

Нечленоразделният вик на Морс приличаше на предсмъртна агония на ранен призрак и той бе готов да насочи цялата си ярост към онзи от офицерите на Сейнт Олдейтс, който предния ден е отговарял за приемането на загубените вещи.

— Всеки ден идват много загубени неща, сър…