Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

В 1.45 часа след обяд, след оказалото се доста продължително търсене, Луис тихичко подсвирна.

— Намерихте ли нещо?

— Знаете ли нещо за това? — попита Луис. Бе извадил от един от сандъците за чай очукана и напукана кутия, дълга около петдесет сантиметра, широка тридесетина сантиметра и дълбока около двадесет. Малка кутия, както и да я погледнеше, която би могла да се носи без особено усилие поради наличието на месинговата плочка с дължина около десетина сантиметра в средата на капака й, с красиво оформена закръглена от едната страна дръжка, също от месинг. Но това, което веднага впечатли Луис — и го изпълни със странно вълнение — бяха гравираните върху тясната плочка инициали: „Дж. Д.“! Луис не бе прочел тъничкото книжле с особено внимание (или особен интерес, ако трябва да бъдем откровени), обаче ясно си спомняше двата „куфара“, които Джоана бе взела със себе си на корабчето, същите, които, както може да се предположи, били намерени в каютата след арестуването на екипажа. До този момент Луис бе имал бегла представа за вида „куфари“, които можеше да се видят пред оксфордските колежи при пристигането на студентите. Но със сигурност се споменаваше, че Джоана ги е носила, нали? А доста изтърканият вид на дръжката показваше, че тази кутия е била носена, и то често. А и името на първия съпруг на Джоана започваше с „Д“!

Полицайката се доближи и коленичи до кутията. Двете мънички кукички, по една от всяка страна на капака, лесно се движеха, а и ключалката отпред бе отворена, защото капакът се повдигна и разкри малка брезентова чанта върху зелената плюшена подплата, а на нея имаше избродирани с избелели жълти вълнени конци, същите инициали като на кутията.

Луис подсвирна още веднъж. По-силно.

— Може ли — можем ли…? Едва успяваше да прикрие вълнението в гласа си и полицайката спря изпълнения си с любопитство поглед върху него в продължение на няколко секунди, преди да изтръска леко върху пода съдържанието на чантата: малък ръждясал ключ, джобен гребен, метална лъжица, пет копчета за рокля, кукичка за плетене, пакет игли, две деликатни наглед обувки без токове и чифт дамски памучни гащи с крачоли. Луис, смаян и невярващ на очите си, поклати глава. Някакси предпазливо повдигна обувките, сякаш подозираше, че могат да се разпаднат, после само с палеца и показалеца хвана гащите!

— Мислите ли, че бих могъл да взема обувките и ъ-ъ-ъ…? — попита той. Офицер Райт още веднъж го погледна развеселена и с любопитство. — Няма страшно — добави Луис. — Не са за мен.

— Не са ли?

— Морс — работя за Морс.

— Предполагам искате да ми кажете, че на старини е развил фетишизъм към дамски гащи.

— Познавате ли го?

— Бих искала да е така!

— В болница е, страхувам се…

— Всички казват, че прекалено много пие!

— Е, може би малко повече от нужното.

— Смятате ли, че го познавате добре?

— Никой не го познава чак толкова добре!

— Трябва да се подпишете за тях…

— Донесете книгата!

— … и да ги върнете.

Луис се ухили.

— Малко ще са ми малки във всеки случай, нали? Имам предвид обувките.

През същата тази събота, когато сержант Луис и Кристин Грийнъуей бяха жертвали свободното си време заради него, самият Морс започваше да се чувства отново добре. А и изследваше нови територии, тъй като след обяд му съобщиха, че вече е свободен да скита на воля по коридорите. Така в 2.30 часа той стигна до дневната — помещение, обзаведено с фотьойли, цветен телевизор, кегли на маса, библиотека и голям куп списания. Най-горе в купчината, както забеляза Морс, се намираше един брой от списанието „Кънтри лайф“, излязъл преди девет години (щяха да станат девет през август). Стаята беше безлюдна и след като старателно се увери, че теренът е чист, Морс постави една от трите книги, които носеше, на дъното на съда, предназначен за книжни отпадъци: „Синият билет“ не бе му донесла нищо друго освен притеснение и унижение и сега незабавно се почувства като поклонник, освободил се от чувалите с греховете си.

Повърхността на телевизора изглеждаше изцяло гладка, без ни най-малка следа от какъвто и да било ключ, вдлъбнатина или копче, с което да го приведе в действие; така че Морс се настани в един фотьойл и отново спокойно започна да размишлява за Оксфордския канал.