Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Тази петъчна вечер Морс бе посетен както от сержант Луис, така и от Кристин Грийнъуей, като последната внезапно бе променила решението си и бе наминала преди коктейла на площад „Уелингтън“. Не бе й представлявало особена трудност. Тъкмо обратното.

Морс бе много щастлив.

Както обикновено, когато ходеше в Оксфорд в събота, Кристин Грийнъуей стигна с колата до кръстовището „Пеъртрий“ и хвана градския автобус. Слезе в Корнмаркет, стигна пеша до Карфокс, зави надясно по „Куийнс стрийт“, продължи по оживената пешеходна зона до площад „Бон“ и веднага след сградата на магазина „Селфридж“ влезе в централната библиотека „Уестгейт“. Сред погрешните предположения, направени от главния инспектор Морс предишната вечер, бе и фактът, че за нея ще бъде просто детинска игра да измъкне микрофилма (така да се каже) на който и да е вестник, когато и да е отпечатан той, и след като проникне без никакво усилие в миналото, ще притежава необходимите технически умения и средства, за да извърши незабавно някои проучвания. Тя не му беше казала, че в „Бодли“, доколкото й бе известно, изобщо не бяха снели на микрофилм цялата национална преса от XIX век, нито пък, че тя самата е от хората, които бяха в непрекъсната война с всички видове електрически машинарийки. Тя просто се бе съгласила с него: да, щеше да е доста проста работа; и би се радвала да помогне — отново. Честно казано, това наистина бе така. Рано сутринта се бе обадила на нейна позната в отдела за справки на централната библиотека „Уестгейт“ и бе разбрала, че може да получи незабавно достъп до „Оксфордски дневник“ на Джаксън за 1859 и 1860 година. За колко време искаше да ги запази? Един час? Два? Кристин сметна, че един час ще й стигне. От 10.30 до 11.30 часа преди обяд тогава? Може би Морс е бил прав през цялото време. Може би нямаше да е трудно. Не след дълго тя седеше на маслинено-зелен пластмасов стол на втория етаж в централната библиотека в отдела за „Местна история и проучвания“ пред устройството за четене на микрофилми, наподобяващо до известна степен горната половина на телефонна будка на британската компания „Телеком“, а пред нея имаше вертикален плот с големина около половин метър, върху който в колонки, широки около пет-шест сантиметра, се появяваха фотографираните страници на вестника. Нямаше мъкнене и прелистване на доста трудните за ползване тежки подвързани свитъци с вестници. „Детинска игра“! Един млад услужлив библиотечен работник предварително бе нагласил копчетата с надписи „Фокусиране на изображението“, „Увеличение“, „Контролиране на светлината“ и Кристин само трябваше с дясната си ръка да върти една ръчка, за да преглежда с желаната от нея бързина страниците на „Оксфордски дневник“.

Въпреки всичко изпита облекчение, като разбра, че списанието бе седмичник, а не ежедневник. Много скоро откри колоните, отнасящи се до първия процес през август 1859 година. Започна да си води бележки за това, което бе открила, и също както се бе случило с Морс, интересът й все повече и повече нарастваше. Когато привърши с проучването на втория процес през април 1860 година, бе вече напълно завладяна. Искаше й се да се върне и да провери някои неща, но очите й започнаха да се уморяват; когато буквите заподскачаха като редици войници, равняващи се надясно, тя реши, че е открила два факта, които можеше да се харесат на Морс. Така поне се надяваше. Прегледа набързо нахвърляните бележки, за да се увери, че после ще може да ги приведе в по-четлив вид, когато един делови разговор, водещ се само на три-четири метра зад нея на бюрото за справки, привлече вниманието й.

— Да, опитах в архива на общината, но без особен успех.

— Тогава смятам, че най-добре е да опитате при градските архивисти. Те имат бюро на…

— Те ме изпратиха тук.

— О! — Телефонът иззвъня и момичето на информацията се извини и вдигна слушалката.

Кристин събра бележките си, изключи УЧМ (както изглежда наричаха монитора) и се приближи до бюрото.

— Вчера вечерта се запознахме — започна тя.

Сержант Луис й се усмихна и поздрави:

— Здравейте.

— Изглежда имам повече късмет от вас, сержант.

— О-о! На мен винаги ми дава най-мръсната работа — не знам защо се хващам…, а освен това днес е почивният ми ден!

— И моят!

— Много съжалявам, че не можем да ви помогнем, господине — обади се момичето (тя се бе справила с още едно запитване). — Но ако няма следи и при архиварите…