Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Имай търпение, Морс!

В три часа следобед той се върна към началото на четвъртия и последен епизод от книгата на покойния полковник Денистън.

След отсъствие от тричетвърти час те се върнали в залата и след като имената им били прочетени едно по едно, всеки от подсъдимите зачакал с безмълвна тревога присъдата си. В отговор на обичайните въпроси на мистър Бенъм, Председателят на съдебните заседатели отговорил, че те всички са на едно мнение и са единодушни, че изправените на подсъдимата скамейка са ВИНОВНИ за убийството на Джоана Франкс. Съобщава се, че по лицата на мъжете от екипажа не се забелязала никаква видима промяна при произнасянето на присъдата, освен че в момента Олдфийлд малко пребледнял.

Черната качулка — символ на смъртта, била поставена на главата на Съдията и след като попитал подсъдимите дали имат нещо да кажат, той съобщил присъдата си със следните назидателни слова:

„Джак Олдфийлд, Алфред Масън, Уолтър Таунс — след като обстоятелствата по този случай бяха продължително и търпеливо изслушани и съответно обсъдени от Съдебните заседатели, всеки един поотделно и всички заедно се признавате за виновни за най-мерзкото престъпление — убийството на невинната и безпомощна жена, която е била под ваша закрила и която, сега вече няма причина да се съмняваме, е била обект на вашата похотливост, а после, за да предотвратите разкриването на вашето престъпление — е станала също и обект на вашата жестокост. Не търсете прошка за делата си на този свят! Обърнете се към милостивия Бог за прошката, която единствен Той може да отреди на грешниците, разкаяли се за делата си, и се пригответе от днес нататък за позорната смърт, която ви очаква. Този процес е едно от най-болезнените, най-отблъскващите и най-шокиращи дела, на които някога съм бил свидетел, и на мен сега ми остава само да приведа в действие ужасната и справедлива присъда в името на Закона, а именно да бъдете отведени там, откъдето сте взети, и оттам — до мястото на екзекуцията и да бъдете всеки един от вас обесени за врата, докато умрете и след това телата ви да бъдат закопани в двора на затвора и да не им се позволява привилегията да лежат в осветена земя. И дано Бог се смили над душите ви!“

След като процесът приключил и присъдата била произнесена, тримата мъже упорито продължавали да настояват, че са невинни. И действително, жената на Олдфийлд, която посетила затвора, била толкова завладяна от твърденията на мъжа си, че „тя самата изпаднала в припадък от ярост“.

Било станало горе-долу очевидно от различни изявления, включително и такива на Олдфийлд и Масън, че Таунс е бил по някакъв начин по-малко замесен в събитията от пътешествието по канала, отколкото другите двама. Затова следователно не било изненадващо, че някои представители на адвокатската професия решили, че има основания за едно преразглеждане на присъдата, дадена на Таунс. И така едно писмо, излагащо тяхното общо мнение, било отнесено в Лондон от един адвокат и бил издействан специален разговор с държавния секретар. В резултат от направените постъпки Таунс бил помилван (почти буквално) в предпоследната минута. Добрата новина му била съобщена в момента, когато лодкарите получавали за последен път светото причастие от свещеника на затвора. Таунс моментално избухнал в сълзи и като стиснал всеки от бившите си съдружници за ръката, започнал да ги целува с топло чувство и да повтаря „Господ да те благослови, скъпи приятелю!“, „Господ да те благослови, скъпи приятелю!“. Впоследствие той бил откаран в Австралия, където все още бил жив, когато, през 1884 година с него се видял и говорил някой си Самюел Картър, жител на Ковънтри (подобно на Олдфийлд и Таунс), който живо се интересувал от местна история и описал преживяванията си при завръщането си в Англия през следващата година 6 6 „Пътувания и разговори на обратната страна на Земята“, Самюел Картър, Фартингхил прес, Нотингъм, 1886. .

Олдфийлд и Масън били обесени незабавно и публично в Оксфорд. Според репортажите от вестниците смята се, че най-малко десет хиляди души са присъствали на този зловещ спектакъл. Съобщава се, че от най-ранен час хората се настанили на високо по зидовете, качили се по дърветата и дори накацали по покривите на околните къщи, за да могат да наблюдават ужасния развой на събитията. Една табела, окачена от директора на вратата на затвора, обявявала, че екзекуцията ще се състои чак след единадесет часа. Макар, че това породило голямо разочарование сред зрителите, не ги възпряло да останат на местата си и когато най-сетне в указания час екзекуцията започнала, наоколо нямало къде и игла да падне.