Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

И после, отново тези обувки! Тя нарочно ли ги е оставила на борда? Приятно ли й е било да усеща тинята между пръстите си, вървейки по пътеката за теглене, като някое босоного хипи, тръгнало призори да обикаля Стоунхендж в калта? Много странен е бил онзи съдебен процес! Колкото повече мислеше за това Морс, толкова повече въпроси изникваха в главата му. В живота си той се бе сблъсквал с много случаи, когато данни от съдебните експертизи и патолозите се бяха оказвали от ключово значение за изхода на съдебното дело. Но сега не бе особено възхитен от заключенията, които (предполага се) са били извадени от горе-долу научните факти, предоставени от доктор Самюелс. За Морс (който, трябва да се признае, изобщо нямаше медицински или научни титли) разкъсванията на дрехата и описаните наранявания бе много по-вероятно да са били нанесени, ако нападателят е стоял в гръб на Джоана и е стискал с лява ръка лявата й китка, а (нейната) дясна ръка е била притисната със сила към устата й, където палецът и показалецът почти винаги биха причинили синините, отбелязани в описанието.

Ами този Джарнъл? Обвинителите сигурно са били много впечатлени при първото изслушване на неговите показания. Защо иначе ще са готови да отложат цял съдебен процес с шест месеца… заради един затворник? Дори полковникът не си е спестил коментара! Тогава защо, когато той се е изправил пред съда, както му е редът, да разкаже историята си, никой не е пожелал да го изслуша? Съществувало ли е нещо, някакъв факт някъде, който е накарал съдът да отхвърли или поне да пренебрегне разкритията, които съкилийникът му Олдфийлд бил направил? Защото, каквито и обвинения да се отправят към Олдфийлд, той не може да бъде упрекнат в непоследователност. Три пъти след смъртта на Джоана той е твърдял, че тя е „невменяема“, „не е на себе си“, „не е с всичкия си“. А, както изглежда, не е имало и разминаване в твърденията на екипажа, че най-малко веднъж (това не означава ли два пъти?) им се е налагало да спасяват Джоана от опит да се удави. Единственият важен момент, разкрит от Джарнъл, е, че Олдфийлд не само настоявал, че е невинен, но и също се опитал да прехвърли цялата отговорност върху останалите. Безспорно, съвсем недостойно за похвала деяние! Но ако самият Олдфийлд е бил невинен, кого другиго е можел да посочи той за виновен? Във всеки случай по онова време никой не е изразявал готовност да обърне внимание нито на думите на Джарнъл, нито пък на тези на Олдфийлд. Ами ако те са били нрави? Или ако единият от тях е бил прав?

Една любопитна мисъл се промъкна в съзнанието на Морс в този момент и се загнезди някъде в мозъка му — за бъдещи нужди. И още една — по-значима: не трябваше да забравя, че просто се забавлява, просто се опитва да преживее няколкодневното си неразположение, като си поиграе с тази дребна задачка — все едно, че решава някоя заплетена кръстословица. Само дето малко го притесняваше факта, как през цялото време заровете на съдбата са били нагласяни срещу пияниците, убили Джоана Франкс.

А натрапчивите съмнения не го изоставяха.

Ами ако те…

Мисълта, че екипажът може и да не е бил виновен за убийството на Джоана Франкс, се оказа едно от онези безразсъдни хрумвания, които при изгрев слънце, на бистра глава се изпаряват. Защото, ако те не са извършителите, кой би могъл да бъде? Все едно, за Морс бе почти сигурно, че ако процесът е бил гледан един век по-късно, обвинението нямаше да е толкова категорично. Естествено, по онова време присъдата на съдебните заседатели е изглеждала безспорна и удовлетворителна, особено за враждебно настроените тълпи, изпълнили улиците и виещи за кръв. Но трябвало ли е да се стига до такава присъда? Безспорно, косвените подозрения са били толкова, че да пратят на бесилото и светец, но не е имало нито една директна улика, нали така? Нямало е свидетел на убийството, нямало е индикация как е било извършено то, нямало е достатъчно убедителен мотив защо. Имало е само един интервал от време, едно място и Джоана, с лице във водата, носена от течението в „Канала на херцога“ преди толкова много години.