Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Броени минути след дванадесет на обед в компанията на своя колежка тя се запъти към ресторанта „Кингс армс“ на ъгъла на „Холиуел стрийт“; в това заведение обикновено прекарваше приятно почти едночасовата обедна почивка на чаша бяло вино и сандвич със сьомга и краставички. Но когато се изправи и предложи да донесе по още една чаша вино, колежката й я изгледа с любопитство.

— Винаги си казвала, че две чаши те приспиват.

— Е, и?

— Значи и аз да дремна, така ли?

Те бяха добри приятелки и по всяка вероятност Кристин щеше да й разкаже в съкратен вариант за посещението си предишната вечер в „Джон Радклиф 2“, ако не се беше появила трета тяхна колежка. Оттам насетне трите скоро потънаха в щастливо оживен разговор за мебели и подредби на домове и промените във вноските на заемите за жилища в момента.

Или, за да бъдем по-точни, предимно две от тях потънаха в разговор. А тази, която бе най-малко оживената, след обеда свърши много по-малко работа от обикновено. След като грижливо снима на ксерокс находките си, тя откри, че брои минутите до края на работното време, защото гореше от нетърпение да демонстрира плодовете на своите търсения, а освен това просто… просто искаше да види отново този мъж. Това бе всичко.

В 18.30 часа, вече у дома си в селцето Блетчингтън, на няколко мили от Лондон по пътя към Отмур, тя бавно нанесе червен лак на гладко оформените си овални нокти и в 19.00 се отправи към болницата.

По свои причини и Морс очакваше втората си среща е Кристин Грийнъуей с не по-малко нетърпение. Предната вечер той незабавно бе оценил професионализма й от начина, по който тя изслуша молбата му и обмисли как би могла да бъде изпълнена. В по-личен план той забеляза също прямотата и интелигентността в очите й — сини почти колкото неговите — и кротката решителност на малката й уста. И така в 19.15 часа той бе седнал на акуратно подреденото легло, току-що измит, подпрян на възглавниците, пооредялата му коса сресана преди минута…, когато стомахът му изведнъж се почувства така, сякаш го прекарват през месомелачка. В продължение на две-три минути болката отказа да отпусне своите притискащи до прималяване клещи. Морс затвори очи и стисна юмруци с такава сила, че по челото му изби пот и е все още затворени очи отправи молитва към някого, когото и да е, независимо от скорошното си покръстване от агностик в пълен атеист.

Преди две години, в клуба на Оксфордската книжна асоциация той бе слушал как Магеридж проповядва със скръбен глас обезпокоителната философия на страховитата симетрия, според която дълговете и придобивките са неумолимо и завинаги балансирани в тефтера и когато човек се опита да си открадне тайно някое удоволствие, той съвсем наскоро ще се озове на опашката, чакащ да плати дълга си…, а почти винаги в сметката ще фигурира и солена надценка. Много нелепо е да се вярва (твърдеше мъдрецът), че хедонистите са щастливи хора!

О, боже мой!

Защо въобще му бе хрумнало да си доставя удоволствие с малката чашка? Таксата за греха бе смъртта, а и преживяването през нощта рядко си струва цената на сутринта (казват някои хора). Всички смъртни са вечно забързани (той знаеше това) по тясната пътека покрай огнената Геена към деня на Страшния съд, но днес бе готов да отправи молитва в неговия случай последните няколко крачки да се забавят с още една или две седмици.

После внезапно, така както бе дошла, болката изчезна и Морс отново отвори очи.

Часовникът зад бюрото на старшата сестра (според мрачния слух Неси щяла да застъпи на дежурство през нощта) показваше 19.30 часа и посетителите започнаха да пристигат един по един с даровете си, скрити в найлонови пликове от супермаркетите „Сейнсбъри“ или „Сейнт Майкъл“, а някои и с букети цветя за новопостъпилите.

Животът, уви, изобилства от разочарования и тази вечер времето на Морс се оказа окупирано от неочакван посетител. Понесла оклюмала китка бели хризантеми, една посърнала жена на средна възраст зае ключовата позиция на единствения стол, оставен до леглото му.

— Мисис Грийн! Колко любезно от ваша страна, че дойдохте!

Сърцето му се сви, а впоследствие почти отказа да бие, когато водената от дълга си икономка изказа недвусмислените си съмнения относно способността му понастоящем да се справя, без подкрепления отвън, с такива жизнено важни проблеми, като пешкирите, пастата за зъби, талка и чистите пижами (особено последното). Бе изключително мило от нейна страна (кой би могъл да отрече?), че е положила толкова усилия да го посети (със смяна на три автобуса, както Морс отлично знаеше), но той се улови, че напълно съзнателно се опитва да й внуши да стане и да се махне.