Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Именно това се увещаваше тя наум, докато слизаше сутринта по „Броуд стрийт“, покрай колежите „Бейлиъл“ и „Тринити“ отляво, преди да пресече точно пред книжарницата „Блякуел“ и да се запъти, sub imperatoribus, нагоре по полукръглите стъпала към постлания с чакъл двор на Шелдониън. 5 5 Шелдониън — историческа сграда в Оксфорд, където се връчват дипломите на завършилите университета и се провеждат различни официални церемонии и концерти. Построена в средата на XVII в. от свещеника Шелдън — (бел.прев.) Оттам, все надясно, мина под надписа „ТИШИНА, МОЛЯ“ над арката и се озова най-сетне на родна територия — Правоъгълника на училищата.

Преди шест години, когато започна работа в библиотеката „Бодли“, тя дни наред съзерцаваше красивите сгради наоколо. С течение на годините обаче гледката, която картичките, изложени за продан в предверието, наричаха „Златното сърце на Оксфорд“, започна да й омръзва; стана й навик да прекосява чакълестия двор с Кулата на петте ордена отляво, покрай бронзовата статуя на третия граф Пемброук и да влиза през голямата единична врата от западната страна в библиотеката „Бодли“ под четирите реда арки от знаменития омекотен сякаш от времето камък.

Но днес бе различно — толкова различно! Тя отново усещаше острите ръбове на чакъла под подметките на скъпите си кожени обувки с високи токове. И отново с радост се полюбува на средновековните надписи на факултетите, изрисувани над до болка познатите врати на сградите в Правоъгълника. С особено удоволствие отправи поглед към любимия си надпис: SCHOLA NATURALIS PHILOSOPHIAE, чиито позлатени главни букви изпъкваха с червено-кафявите си краища на фона на наситено оксфордско синьо. И докато изкачваше дървеното стълбище към Долната читалня, Кристин Грийнъуей си припомни със свенлива усмивка на тънките съблазнителни устни коя по всяка вероятност е причината едва днес, след толкова време, да преоткрие отново заобикалящите я отвред красоти.

Тя окачи палтото си в гардероба за служителите и се захвана със задълженията си за деня. Този първи час (от 7.45 до 8.45 сутринта) бе винаги дълъг — трябваше да се приберат четивата, оставени по масите от вчера, така че читателите през новия ден да бъдат сигурни, и то с основание, че книгите в библиотеката „Бодли“ за сетен път са заели полагаемите им се места по полиците.

Тя прехвърли в ума си кратките реплики, разменени предишната вечер, когато той й бе кимнал (от разстояние два метра само):

— Чух, че работите в „Бодли“?

— Да!

— Може би — тоест не може би, а сигурно — е нахално, след като не се познаваме…

— …но искате да ме помолите да проверя нещо в библиотеката.

Морс кимна със завладяваща усмивка.

Тя вече знаеше, че той работи в полицията — подобни неща винаги се разнасят бързо по отделенията. Очите му бяха задържали погледа й за миг-два, но тя не успя да долови нито колко са сини, нито колко са властни те; видя само меланхолията и наранимостта им. И все пак усети, че тези негови особени очи някакси успяха да проникнат дълбоко, далеч навътре в душата й и харесаха това, което видяха.

„Ама че си глупачка“, скара се тя на себе си. Държеше се като подрастваща ученичка, замаяна от внезапна любов към учителя си. Но истината си оставаше истина — в момента тя бе готова дори да бяга в маратон с налъми заради побеляващия пациент в крещящата пижама, настанен в леглото непосредствено срещу баща й.

Той не бе много конкретен и я затрудни донякъде да прецени точно какво му трябва: подробности относно всякакви осигурителни и застрахователни компании от средата на XIX век — особено, ако е възможно, за компании от Средна Англия. С известни прекъсвания на нея й отне час-час и нещо от предиобеда да намери съответните каталози и още един час, за да открие необходимата литература. Но до обед (за късмет!) приключи с издирванията, изпитвайки същото въодушевление както (предполагаше тя) и учените, потапящи се ежедневно в богатствата на нейната несравнима библиотека, за да извадят оттам миниатюрните зрънца злато. Тя бе открила един справочник, който й съобщаваше точно онова, което Морс (мъжът, нарушил спокойствието на ежедневието й) я бе помолил да намери.