Нелсън Демил: Частен клуб

Върнах се с кафето на бюрото си, включих компютъра и прочетох вътрешните бележки. Вече сме почти безхартиена организация и записките с парафи започват да ми липсват. Засърбя ме ръката да се подпиша върху екрана с химически молив, но в крайна сметка се задоволих с електронния му еквивалент. Ако бях шеф на тази организация, всички бележки щяха да се пишат върху хвърчащи листа.

Погледнах си часовника. Беше четири и половина следобед и колегите ми на двайсет и шестия етаж на Федерал Плаза 26 се стопяваха бързо. Трябва да обясня, че те, подобно на моя милост, са служители на Федералната контратерористична спецчаст — четирибуквена агенция ФКТС в един свят на трибуквени организации.

Живеем в свят след 9/11, така че на теория за всички нас уикендите са просто поредните два работни дни. В действителност почетната традиция на Федералния петък т.е. да се измъкнеш по-рано не се е променила особено и НЙПУ, което влиза в спецчастта и така или иначе е свикнало с гадните часове, стои на стража през уикенди и по празници.

— Какво ще правиш през почивните дни? — попита Хари Мюлер.

Предстояха три почивни дни по случай Деня на Колумб, но какъвто съм си карък, по разписание трябваше в понеделник да съм на работа.

— Смятах да участвам в парада по случай Деня на Колумб, но съм на работа в понеделник.

— Сериозно? Щеше да ходиш да маршируваш?

— Не, но така казах на капитан Парези — обясних. — Освен това му подшушнах, че майка ми е италианка и смятам да я изведа с инвалидната количка на парада.

Хари се разсмя.

— Хвана ли се?

— Не. Въпреки това предложи да бута количката.

— Мислех, че родителите ти са във Флорида.

— Там са си.

— И че майка ти е ирландка.

— Ирландка е. И сега трябва да си търся италианска майка, за да може Парези да я бута по Кълъмбъс Авеню.

Хари отново се разсмя и се обърна към компютъра си.

Също като повечето служители от Близкоизточния отдел на спецчастта, Хари Мюлер разработва и държи под око Обектите на внимание, което на политически коректен език означава мюсюлманската общност. Аз пък се занимавам предимно с разпитване и набиране на информатори.

Огромен процент от източниците ми са патологични лъжци и палячовци, чиято основна цел са парите или гражданството, или пък искат да направят мръсно на някой от своите. От време на време попадам на нещо истинско, но тогава трябва да споделям човека си с ФБР.

Спецчастта се състои предимно от агенти на ФБР и детективи от НЙПУ като мен. Освен това имаме хора и от други федерални агенции като Дирекция имиграция и митници ДИМ, щатската полиция и полицията от предградията, Пристанищните сили за сигурност и тъй нататък — прекалено са много, за да мога да ги изброя и дори запомня.

Към групата колеги има и хора-призраци, които всъщност не съществуват, но ако ги имаше, щяха да се водят от ЦРУ.

Проверих си имейла. Имаше три съобщения. Първото бе от шефа ми, главен специален агент Том Уолш, който бе поел КТС, след като предишният ми шеф Джак Кьониг загина в Световния търговски център.

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО — НАПОМНИТЕЛНО ПИСМО — С ОГЛЕД ВЪЗМОЖНИ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ В ИРАК СЛЕДВА ДА ОТДЕЛЯМЕ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ НА ЖИВЕЕЩИТЕ В КОНЩА ИРАКЧАНИ.

„КОНЩА“ означава „Континентални щати“. Под „враждебни действия“ се разбира „война“. Останалото означаваше „намери иракчанин, когото можем да свържем с терористична заплаха срещу САЩ, за да направим по-лесен живота на клечките във Вашингтон, преди да изсипят гърмящия си товар върху Багдад“.

Съобщението продължаваше:

ОСНОВНАТА ЗАПЛАХА И ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО СИ ОСТАВА УБЛ, С НОВ АКЦЕНТ ВЪРХУ ВРЪЗКАТА УБЛ/СХ.

За непосветените — „УБЛ“ е „Осама бин Ладен“ и би следвало да е „ОБЛ“, но още навремето някой транслитерира арабското изписване като „Усама“, което също било вярно. Когато споменават името на тази отрепка, медиите обикновено използват варианта „Осама“, но разузнавателните служби продължават да го наричат „УБЛ“. Все същият грозник.

Следващият имейл бе от втория ми шеф — споменатия вече Винс Парези, капитан от НЙПУ, прикачен към ФКТС да държи под око проблематичните ченгета, които понякога не се държат добре с другарчетата си от ФБР. Това можеше да включва и мен. Капитан Парези бе заел мястото на капитан Дейвид Стейн, който, подобно на Джак Кьониг, загина — или всъщност бе убит — преди една година и един месец в Световния търговски център.

Дейвид Стейн беше страхотен пич и не минаваше ден, в който да не усетя липсата му. Джак Кьониг, при всичките му издънки и с всичките проблеми помежду ни, бе професионалист — корав, но справедлив шеф и голям патриот. Тялото му така и не бе открито. Тялото на Дейвид също.